При децата ларингитът често е повод за притеснение. Колкото по-малко е детето толкова по-вероятно е драматичното протичане, с прояви на дихателна недостътъчност. При някои деца има индивидуални особености, които са причината повечето вирусни инфекции да протичат с клиниката на ларингит.


Острият субхордален ларингит (псевдокруп) представлява възпаление на субглотисното пространство и често обхваща лигавицата на трахеята и бронхите. Обичайно страдат децата между 1- и 7-годишна възраст, като най-често се среща през втората година от живота. Малко по-често са засегнати момчетата.

 


Предразполагащ фактор е анатомичното устройство на ларинкса при децата, с относително тесния просвет и мекия хрущялен просвет. При развитие на субхордален оток, в резултат на възпалението, което е обхванало тъканите, настъпва значително ограничаване на инспираторния поток и затруднение на дишането. Значително нараства съпротивлението срещу вдишания въздух, бързо се включва допълнителна дихателна мускулатура, което пък повишава кислородните нужди и се заформя порочен кръг, с нарастваща нужда от кислород.


Най-често заболяването е полиетиологично, но в 90% от случаите се касае за вирусна инфекция на горни дихателни пътища (ГДП) – грип, парагрип, аденовируси, респираторнисинцитиален вирус и др. Роля могат да имат и бактериални причинители, като над 5-годишна възраст се има предвид и M.pneumoniae.


Подлежаща алергия или повишена реактивност на дихателните пътища, могат да бъдат предразполагащ фактор за рецидивиращи пристъпи. Оформя се спазмотичен круп.

Клинична картина

При субхордалния ларингит, обичайно пристъпите настъпват внезапно. Възможно е през деня да е имало лека хрема, кашлица или други леки оплаквания, след което детето заспива спокойно и през нощта внезапно се буди със затруднено и учестено дишане, дрезгава или лаеща кашлица, типичен звук при вдишване – инспираторен стридор и гласът може да бъде напълно нормален.

 

При тежките пристъпи се наблюдават прояви на дихателна недостатъчност, децата заемат принудително седнало положение в леглото. Състоянието бързо се повлиява терапевтично, но може многократно да се повтори в следващите дни.


В дифернциалната диагноза на състоянието следва да се имат предвид:

  • Епиглотит;
  • Аспирация на чуждо тяло;
  • Стридор при новороденото;
  • Ретрофарингеален абсцес;
  • Алергичен оток на лиринкса;
  • Ларингоспазъм при рахит;
  • Морбили – катарален стадий;
  • Дифтерия;
  • Папилом на ларинкса.

Лечение

При незабавната оценка на състоянието е преценя нуждата от болнично лечение. Тежките случаи с прояви на дихателна недостатъчност са показани за хоспитализация с цел осигуряване на кислородотерапия и бърза реакция в случай на нужда от ендотрахеална интубация.


Лечението включва приложение на локални и/или системни кортикостероиди (дексаметазон, будезонид). Инхалациите с Epinephrine също се прилагат в тежките случаи.


Леките до средно тежки форми, които могат да бъдат лекувани и в домашни условия, се овладяват с приложението на симптоматични средства – назални деконгестанти, противокашлични, осигуряване на чист студен и влажен въздух и адекватна перорална хидратация.
 

Библиография:

1. Клинична пулмология в детската възраст, първо изд. ред. Т.Шмилев;

2. Acute Laryngitis Medication, Rahul K Shah, MD, FACS, FAAP; Chief Editor: Arlen D Meyers, MD, MBA 
3. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;