Ларингитът е сериозно и сравнително често срещано състояние, особено при децата от 3-месечна до около 5-годишна възраст. На фона на субфебрилна температура, хрема, отпадналост през деня, обичайно детето ляга да спи и внезпно се буди с лаеща кашлица, дрезгав глас и задух.


Най-тежко е протичането при малките деца и кърмачетата, поради наличните анатомични особености. При някои деца е възможно ларингитите да рецидивират.

 


Какво представлява ларингитът?

Възпалението на ларингса – ларингит, се счита за едно от най-честите заболявания, които могат да засегнат ларингса. Протичането може да бъде остро или хронично.


Отрият ларингит е с внезапно начало и обичайно е самоограничаващо се състояние. При наличие на симптоми, които се задържат за повече от 3 седмици, ларингитът се класифицира като хроничен. 


Може да се дължи на:

  • Преумора на гласните връзки;
  • Излагане на токсини;
  • Инфекции, като най-често се касае за вирусни инфекции, но понякога се развиват и бактериални ларингити;
  • Изключително рядко се наблюдава възпаление в резултат на автоимунни състояния (ревматоиден артрит, грануломатоза на Вегенер и др.)

Хроничният ларингит се развива по-бавно и може да се дължи на фактори от средата, като тютюнев дим, замърсен въздух, употреба на инхалатори при астма, претоварване на гласни връзки, гастроезофагеален рефлукс (ГЕР).

 

Признаци и симптоми

Обичайно на фона на повишена температура, кашлица, ринит и др. се появяват дрезгав глас и/или лаеща кашлица. Детето се буди с променен глас и често с кашличен пристъп, което е и повод да се потърси лекарска помощ. Вдишването е съпроводено от характерен шум „инспираторен стридор“. Този звуков феномен се дължи на стеснението на дихателните пътища в резултат на възпалението и отока.


Типичните симптоми могат да се комбинират с:

  • Цианоза – периорална и периферна;
  • Болка по време на говор;
  • Дисфагия, одинофагия(нарушено преглъщане/болка при преглъщане);
  • Диспнея;
  • Обилна секреция от носа;
  • Зачервено гърло;
  • Гадене, повръщане;

Необходими ли са допълнителни изследвания?

Обичайно не се налагат допълнителни тестове, диагнозата се поставя клинично. При наличие на обилна ексудация от орофаринкса, може да се направи микробиологично изследване.


Директна и индиректна лагингоскопия не се извършват рутинно. При ларингит се установяват еритем (зачервяване) и наличие на множество диалтирани капиляри в зоната на гласните връзки.

 

Как да помогнем на детето, докато осигурим лекарска помощ?

Обичайно ларингита е самоограничаващо се състояние.
1. На първо място най-важно е да се осигури покой и почивка на гласните връзки. Децата се будят с характерна кашлица изключително неспокойни и уплашени. Опитайте се да успокоите детето, плачът по-скоро влошава състоянието. Не позволявайте да шепне, тъй като шепотът е свързан с хиперфункция на гласни връзки.


2. Отворете прозорец! Чистият и леко прохладен въздух спомага за нормализиране на дишането.


3. Инхалациите с физиологичен разтвор спомагат за очистване на секретите и ексудата.
4. Според наличните данни не се препоръчва рутинно приложение на антихистамини. Приложенеието им има по-бавен ефект и е уместно основно при деца с подлежащи алергии.
5. Ако детето има температура над 38 ᵒС, дайте антипиретик (парацетамол или ибупрофен в съответната за килограмите доза).

 

Незабавно потърсете лекар, ако:

  • Детето е кърмаче (на възраст до 1 година);
  • Въпреки положените усилия за справяне у дома, пристъпът не отминава;
  • Детето е с видимо затруднено дишане и периорална цианоза (синкава оцветка на кожата около устата).