Непоносимостта към лактоза, често е една от причинияте за хронична диария в детска възраст. Най-засегнато е населението на Азия, Южна Америка и Азия.


Хроничната диария се характеризира с продължителност над 14 дни и отделяне на 5 до 8 кашави или воднисти изпражнения в по-голям обем с неприятна миризма и несмлени хранителни примеси.


При хроничните диарии се развива т.нар. малабсорбционен синдром. Той се получава в резултат от нарушения или в храносмилането на хранителни вещества (малдигестия) или усвояването им от чревната лигавица (малабсорбция). В резултат на това се появява безапетитие, коремни болки, повръщане и хронична диария.



Впоследствие се развиват късни усложнения в резултат на недоимъчното хранене на организма –загуба на тегло, нарушена органна и системна функция поради дефицит на витамини, минерали, белтъчини.


Непоносимостта към лактоза представлява вид въглехидратна непоносимост. Лактозата е дизахарид, който се разгражда до монозахариди от специализиран ензим-чревна дизахаридаза-лактаза. Той както и другите дизахаридази-захараза и малтаза, се намира в четковидния край на чревните епителни клетки, по хода на тънкото черво. Те са с най-висока активност в средната част на тънките черва.


При недостатъчна активност на тези ензими, в чревния лумен (от вътрешната старана по хода на червото) се натрупват неабсорбирани дизахариди, които освен че ферментират, имат и осмотичен ефект(предизвикват отделянето на вода в червото). Киселините нараняват чревния епител и повишават мотилитета-усилват перисталтиката. Всичко това се проявява с обилна диария.

Непоносимостта към лактоза може да бъде вродена или придобита

Вродената непоносимост се унаследява автозомно рецисивно. Има три форми на заболяването:

  • Вродена лактозна непоносимост, без лактозурия;
  • Непоносимост към лактоза с лактозурия;
  • Първична непоносимост към лактоза, с късно начало (хипогалактазия);

Първите две форми се появяват веднага след раждане, при първите хранения, независимо от това дали новороденото получава кърма или адаптирано мляко. Бебето започва да повръща, има продължителна диария. Първите 3-4 дни, сед наблюдава физиологичен спад при новородените (8 до 10% от телесната маса), след като този етап премине, постепенно се възстановява родилното тегло и здравите деца наддават от 140 до 200 г/седмично, през първите 6 месеца. При кърмачетата с лактозна непоносимост, се наблюдава прогресивна загуба на тегло, невиреене и дехидратация.


Късната форма е с начало след 5-годишна възраст. Изявява се предимно с коремна болка и обилно газообразуване. По-рядкос е наблюдава тежка диария.

 

Вторичната непоносимост към лактоза е придобита.


Възниква в резултат на обширно увреждане на тънкочревната лигавица. Тя се наблюдава в хода на гастроентерити, салмонелоза, ламблиоза при глутенова ентеропатия и др. Тази форма е много по-често срещана в сравнение с вродената. Обикновено се засягат и други дизахаридази, но лактазата се засяга най-рано и се възстановява най-късно.

Лечение

  • При всички случаи водеща е диетата: изключване на мляко и млечни продукти. Прехидролизираните формули, както и соевите млека са подходящи за субституция на класическите формули. Киселото мляко и ферментиралите млечни продукти като сирене, имат по-добра поносимост в сравнение с прясното мляко. При вторичната форма, прибързаното въвеждане на млечни продукти може да има сериозен негативен ефект и да удължи периода за пълно възстановяване.
  • Хранителни добавки съдържащи лактаза-ефективни са за облекчаване на оплакванията. В някои случаи не са достатъчно ефективни и дозирането не винаги е адекватно;
  • Пробиотици (Laktobacillus - щам DDS1) имат добър ефект и редуцират проявите;
  • Препоръчва се допълнителен прием на Са и витамин Д;
  • При вторичната лактозна непоносимост, усилията трябва да са насочени към решаване на водещото заболяване.