Лаещата кашлица възниква в хода на т.нар. в английската литература круп-синдром. Той представлява възпаление на горните дихателни пътища – ларинкс и трахея. Заболяването обикновено има вирусна генеза, като се предизвиква от същите вируси, които причиняват и т.нар. банални настинки. Характеризира се с наличието на суха, дразнеща кашлица, която има лаещ характер, като може да се съпровожда и с дрезгавост на гласа. Симптомите са много характерни, като те се засилват по време на плач.

 

Круп-синдромът засяга най-често децата от 6-месечна до 3-годишна възраст, като пикът на заболеваемост е през есента и ранната зима. В круп-синдрома се включват:


  • Остър ларингит – освен лаещата кашлица, налице са и грипоподобни симптоми – хрема, повишена температура, общо неразположение. Заболяването обикновено преминава за 3 до 7 дни.
  • Субхордален ларингит – лаещата кашлица започва в малките часове на нощта, като може да е налице стридор и затруднено дишане. Обикновено температурата е нормална. Заболяването има тенденция към рецидивиране.

Какви са симптомите?

В началото преобладават общите симптоми на баналната настинка – хрема, запушен нос, повишена температура. Когато възпалението напредне и обхване горните дихателни пътища, настъпва оток и хиперемия на лигавицата. Гласът на детето може да стане по-дрезгав и се появява суха, дразнеща кашлица. Звукът й е силен и има типичен лаещ характер.

 

Ако възпалението напредне и продължат отокът и хиперемията, може да възникне затруднение при дишането. В този случай обикновено се чува характерен висок звук при вдишване, който се нарича стридор.

 

Може да се наблюдава интеркостален тираж – междуребрията хлътват навътре при вдишване, епигастрален тираж – областта на епигастриума хлътва при инспириум.

 

При по-тежко протичащите случаи може да възникне дихателна недостатъчност, която се изразява в бледа или синкава кожа обикновено около устата. Симптомите се влошават през нощта и при плач на детето.

 

Диагноза и диференциална диагноза

 

Диагнозата на заболяването е клинична, много рядко се налага извършване на допълнителни изследвания. Диференциалната диагноза се прави с:

  • Чуждо тяло в горните дихателни пътища;
  • Перитонзиларен абсцес;
  • Остър епиглотит

 

Какво е лечението?

В повечето случаи заболяването протича леко и може да се лекува в домашни условия. Инхалациите с физиологичен разтвор облекчават оплакванията. Препоръчва се и употребата на противовъзпалителни средства, като ибупрофен. Необходимо е децата да приемат достатъчно количество течности с цел предотвратяване на дехидратацията. Понякога извеждането на детето навън за няколко минути, където може да диша по-хладен въздух, довежда до облекчаване на оплакванията.

 

В някои случаи, които протичат по-тежко, се налага употребата на кортикостероид в кратък курс. Лечението може да е инхалаторно или системно. Приложението на антибиотик не се препоръчва, поради преобладаващата вирусна генеза на заболяването.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Кога трябва да потърсим медицинска помощ?

При повечето деца заболяването преминава без развитие на усложнения. При други особено тези, които са родени преждевременно, имат подлежата бронхиална астма или хронично белодробно заболяване, по-често се развиват усложнения. Някои от симптомите, при които е задължително да потърсите лекарска помощ, са:

  • Затруднено дишане;
  • Наличие на тираж;
  • Стридор;
  • Бледа или синкава кожа около устата;
  • Повишено отделяне на слюнка, която изтича от устата;
  • Затруднено гълтане;
  • Летаргия;
  • Дехидратация – основните симптоми са сухи устни, плач без сълзи, хлътнали очни ябълки, липса на урина за повече от 8 часа, повишена жажда.