Как се определя тежестта на круп синдрома?

 

За тежестта на състоянието, се прави оценка спрямо редица показатели по системата на  Westley или Alberta Clinical Practice Guideline Working Group, като то може да се определи като леко, средно, тежко или застрашващо респираторен дистрес. Оценят се съзнание, прояви на цианоза, тежест на стридора, намалена проходимост на дихателни пътища, тираж. (Към първа част на материала)


Диференциална диагноза

В зависимост от историята на заболяването, тежестта на състоянието и параклиничните изследвания, освен най-честите инфекциозни причини в диференциалнодиагностичен план влизат редица състояния: алергична реакция, гастроезофагеален рефлукс, трахеомалация, хемангиоми, съдови аномалии, туберкулоза, саркоидоза, грануломатоза на Вегенер и др.

Необходимите изследвания се извършват по лекарско назначение

Обикновено се изследва пълна кръвна картина, със СУЕ и биохимични показатели по преценка.
За изолиране на предполагаемия причинител (парагрипен вирус), се взима назален смив.
При нужда се провежда кръвно-газов анализ.
Образните изследвания допринасят за поставяне на диагнозата, като на фасовите графии на шия може да се наблюдава „симптома на камбаната“ - характерно стеснение, което се изобразява на нивото на ларинкс.
Възможно е да се наложи провеждането на ларингоскопия или бронхоскопия.

 

Какво представлява ларингоскопията?

Това е специализирано инстурментално изследване, което позволява да се огледа анатомията на ларинкса. Като метод на извършаване, може да бъде два вида - директна и индиректна.


При индиректната се използва рефлектор и ларингеално огледалце. Детето стои изправено, езикът се захваща от изследващия с марличка, а в устна кухина се въвежда огледалце, с помощта на което се оглежда анатомията на ларинкс. Пациентът през цялото време е в съзнание, като е важно да запази спокойствие и да диша дълбоко.


Директната ларингоскопия налага пациентът да бъде в анестезия, особено при деца. Необходима е предварителна подготовка на пациента, като преди изследването стомахът трябва да е празен - поне 6 часа предварително, не трябва да е приемал никаква храна, дори течна. По време на изследването детето се поставя в легнало положение, прилага се съответната упойка, главата се отвежда силно назад, след което с помощта на ларингоскоп, който се поставя в устна кухина, се повдига коренът на езика и директно се оглежда ларинксът. Това изследване позволява при нужда извършването на манипулации - ендотрахеална интубация, отстраняване на чуждо тяло и др.


Какво е лечението?

Децата с леки прояви (дрезгав глас и лека лаеща кашлица без видими прояви на дихателна недостатъчност) могат да се лекуват удома.

 

  • На първо място осигурете удобна позиция в леглото. Повдигнете горната част на тялото, с допълнителна възглавница (при деца над 12-месечна възраст);
  • Проветрете помещението;
  • Направете инхалация с физиологичен разтвор или запарете банята и го оставете да подиша влажния въздух за 5-10 минути;
  • Успокойте детето, всяко допълнително напрежение или плач може да влоши състоянието;
  • За температурата използвайте обичайните антипиретици, при стойности над 38,5о С (парацетамол, ибупрофен);
  • Осигурете адекватен прием на течности и богата на белтъчини храна;
  • Останете близо до детето за цялата вечер, за да може да окажете незабавна помощ ако внезапно се затрудни дишането.

 

При средно тежките състояния - когато се чува непрекъснат стридор, в комбиназция с прояви на дихателна недостатъчност, - се налага спешна лекарска помощ и оценка. Мониторира се сърдечна и дихателна дейност, започва се парентерална рехидратация, инхалации с адреналин и инхалаторни кортикостероиди.


Инхалациите с адреналин и кортикостероиди, са показани и при някои леко протичащи състояния.

 

Тежките прояви (с изразен респираторен дистрес), налагат интензивно лечение, осигуряване на дишането чрез апаратна вентилация, при нужда действия за кардио-пулмонална ресуститация. Интубацията винаги се извършва с по-малка от предвидената за възрастта тръба.

Среднотежките и тежките състояния, задължително налагат приложението на венозни кортикостероиди.

 

Най-важното при появата на този проблем е бързата и спокойна, реакция. Веднага след като окажете първа помощ, извикайте спешен екип. Междувременно запазете спокойствие, за да не разтройвате детето, което допълнително би влошило състоянието.

 

Прогнозата обикновено е добра, като следва пълно възстановяване.

 

По-голямата част от пациентите подлежат на домашно лечение.