Круп синдромът засяга горни дихателни пътища, предимно ларинкс, като е свързан с появата на стридор, характерна кашлица,т.нар. лаеща кашлица, дрезгав глас и различни по степен прояви на дихателна недостатъчност.


Като истински круп, в българската литература се определя дифтерията, докато останалите инфекциозни заболявания на ларинкса (остър ларингит, субхордален ларингит, остър ларинготрахеит, стенозиращ трахеобронхит и епиглотит) се обобщават като псевдокруп. В англосаксонската литература, понятието круп се използва основно, за да се опише едно по-обобщено състояние, при което са засегнати ларинкс, трахея и в някои случаи бронхи, т.нар. ларинготрахет или съответно ларинготрахеобронхит.


Стридорът като типичен симптом


Състоянието се отличава обикновено с появата на характерен синмптом - наречен стридор, особен високочестотен звук, който внезапо се появява и може да се получи на различните нива на ларинкс-супраглотис, глотис, инфраглотис и/или на ниво трахея. При поемане на въздух в резултат на негативното налягане, дихателните пътища колабират, a при издишване се отварят. Стридорът може да бъде инспираторен, екпираторен или смесен (и в двете фази на дишането). Обикновено инспираторният се регистрира основно при засягане на ларинкса, докато екпсираторния при предимно засягане на трахея и бронхи. 


На какво може да се дължи круп синдромът

  • Основните етиологични причинители обикновено са вируси, като най-често се касае за парагрипен вирус (1 и 2 тип при деца от 1 до 5 години; 3 тип засяга основно кърмачета) при около 80% от случаите; аденовируси; RS-вируси; грип. 
  • По-рядко причинителите са бактерии - H.influenzae, Mycoplasma pneumoniae, S. pyogenes, S. pneumoniae, Staph. aureus, Corynebacterium diphtheriae и др.
  • Някои вродени състояния протичат с ларингеален стридор и бързо се усложняват при инфекция (ларинго-, трахеомалация и др.)
  • Понякога се дължи на алергични и психогенни фактори.
  • Може да е свързано с подлежащи аномалии на големи съдове, изхождащи от аорта или наличие на туморни формации.

 

Ларинготрахеита е сред най-честите причини за поява на стридор, обхваща деца от 6 месеца до около 5-годишна възраст, с най-висока честота сред 2 години. Наблюдава се сезонност, с пик от късна есен до ранна зима. Може да се регистрира ежегодно. Засяга по-често мъжкия пол.

 

При контакт с инфекциозния причинител, първоначално се засяга назофаринкса, с разпространението на инфекцията се обхаващат и останалите отдели на горни дихателни пътища. Възпалението е свързано с появата на зачервяване, оток, ексудаця и болка. Водещият проблем при развитието на процеса е напредващия оток на всички меките тъкани и образувнето на обилен мукозен или фибринозен ексудат, които водят до стеснение на лумена (отвора) на дихателните пътища. Това може да е фатално особено при кърмачета, тъй като оток от 1 мм, намалява проходимостта на дихателни пътища с 50%. Усложненията с тежка дихателна недостатъчност, могат да напреднат бързо. В резултат на отока, намалява и подвижността на гласните връзки, което от своя страна е свързано с появата на дрезав глас.


Каква е клиничната картина?

Заболяването започва с неспецифични симптоми от горни дихателни пътища - течащ нос, зачервено гърло, суха кашлица, появява се субрефебрилна температура (38-39°С). Още същата вечер дететето може да се събуди неспокойно, с учестено дишане, особена лаеща кашлица, стридор, променен до липсващ глас. С намаляването проходимостта на дихателни пътища, се появавя цианоза, изразено ноздрено дишане и тираж (хлътване на междуребрената мускулатура при дихателни движения). С напредване на процеса децата стават уплашени и отказват да легнат в леглото. 

 

Най-често състоянието се влошава през нощта, което налага незабавно посещение на спешен кабинет. Не отлагайте, тъй като процесът бързо може да прогресира и състоянието на детето рязко и животозастрашаващо да се влоши.

 

(Към втора част Круп синдром - тежест на състоянието, диагноза и лечение. Продължение)