Храната попада първо в устна кухина, след което се придвижва през хранопровода, към стомаха. Съществуват редица механизми, които осигуряват това еднопосочно движение. Лигавицата на хранопровода и стомаха значително се различават. Попадането на стомашно съдържимо с високо pH, в хранопровода може да има силно увреждащ ефект, особено при продължително въздействие.


Гастроезофагеалният рефлукс предствлява връщане на стомашно съдържимо от стомаха към хранопровода, като може да се наблюдава повръщане или регургитация. Това е състояние, а не заболяване! Дължи се на редица анатомични и физиологични особености:

  • Релаксация на долния езофагеален сфинктер (ДЕС) - кръгъл мускул, който е разположен в долния край на хранопровода, там където се свързва със стомаха. ДЕС възпрепятства връщането на храна от стомаха в хранопровода, той остава контрахиран и се отпуска в момента в който храна преминава от хранопровода към стомаха. При кърмачетата този мускул все още не изпълнява добре своята функция и периодично се наблюдава връщане на стомашно съдържимо от стомаха към хранопровода;
  • По-изправен ъгъл на Хис (който се сключва между стомаха и хранопровода);
  • Незрели ензимни системи.

Наблюдава се в периода от 2-рата седмица след раждането до около 6-месечна възраст.  Обикновено е достатъчно консервативно лечение и наблюдение. Отшумява спонтанно след 6- до около 12-месечна възраст. Съобщава се за ГЕР при 40% до 65% от здравите кърмачета, като честота рязко намаля след 1 годишна възраст до 1%.



При задържане на стомашното съдържимо в хранопровода, настъпват локални увреждания. Патологичните изменения се означават като гастроезофагална рефлуксна болест (ГЕРБ). Засегнати са до около 40% от кърмачетата.


При кърмачета и малки деца ГЕРБ протича много различно в сравнение с възрастните и по-големите деца.

Какви са клиничните разлики между ГЕР и ГЕРБ?

И при ГЕР и ГЕРБ се наблюдава регургитация (връщане на оскъдно количество стомашно съдържимо).


При ГЕР детето наддава добре на тегло липсват признаци на възпаление на хранопровода не се наблюдават отклонения отстрана на дихателна или нервна система.


ГЕРБ, от друга страна, води до невиреене и лошо наддаване на тегло. Детето е неспокойно, регургитацията води до гръдна болка, нарушено хранене. Може да се наблюдава хематемеза и вторичен железен дефицит. В някои случаи се засяга дихателна система, като се наблюдават епизоди на апнеа (внезапно спиране на дишането с продължителност над 20 секунди), цианоза и/или свиркащо дишане. Децата могат да страдат от рецидивиращи пневмонии, хронична кашлица или стридор. Типичен за ГЕРБ е симптома на Sandifer – абнормна хиперекстензия на шията с тортиколис. Вероятно се касае за реакция в резултат на действието на силната киселина върху възпалената лигавица на хранопровода.

Как се поставя диагнозата?

При ГЕР не се налагат никакви параклинични изследвания.


Диагнозата ГЕРБ се поставя с помощта на рентгено-контрастно изследване с бариева каша, 24-часова pH – метрия и/или ендоскопия с биопсия. Обикновено за поставянето на диагнозата не е достатъчно едно единствено изследване.

 

Как да се справим с ГЕР?

Достатъчни са консервативните мерки. Не е нужно медикаментозно лечение.

  • Осигурете вертикална позиция – задръжайте кърмачето вертикално за около 30 минути след хранене. Може да използвате слинг или ергораница;
  • Спазвайте адекватни интервали между храненията. Важно е да се осигури достатъчно време за храносмилане, за адаптирано мляко минимум 2 часа и 30 минути, за кърма около 2 часа;
  • Предлагайте малко по-малки количества на по-чести интервали, така ще избегнете обемното преразтягане на стомаха;
  • Придържайте главата над нивото на гръдния кош и стомаха. По време на хранене, приведете леко главата напред;
  • По време на сън осигурете „позиция на тялото“ – повдигнете матрака под наклон около 30 °С. Под матрака може да поставите сгънато одеало или специализирана повдигаща възглавница;
  • По лекарска преценка може да се добави сгъстител към кърмата или адаптираното мляко – оризова каша;

При липса на ефект и влошаване в състоянието на детето се налага преоценка и провеждането на допълнителни изследвания.