Крипторхизмът е най-често срещаният генитален проблем в детска възраст. Буквално преведено означава „скрит тестис”.

 

По време на вътреутробното развитие на плода физиологично тестисите преминават от коремната кухина, където първоначално се развиват, към скротума. Този процес се нарича десцензус. Нарушенията в него настъпват под въздействие на механични и хормонални фактори. В резултат на това тестисите остават в коремната кухина или в ингвиналния канал – състояние, което се означава като крипторхизъм или ретенцио тестис.


 

1. Колко често се случва?

При недоносените новородени обикновено десцензусът не е пълен.

 

За разлика от тях, в 90% от родените на термин деца спускането на тестисите е завършено изцяло. При останалите 8-10% от децата това се случва спонтанно в рамките на първата година. Все пак остават 1-2%, при които тестисите остават високо.

 

2. Какви са симптомите и как се поставя диагнозата?

При преглед се установява едностранно или двустранно липсващ тестис в скроталната торбичка. Самият скротум може да бъде в по-голяма или по-малка степен хипопластичен.

 

Важно при прегледа е той да се извърши в затоплено помещение, за да се избегне рефлекторен спазъм на мускулус кремастер – състояние, известно като асансьорен тестис. Функцията на кремастерния мускул е да прибира тестисите към коремната кухина (рефлекс, останал в хода на еволюцията). Така би се поставила погрешна диагноза.

 

Местоположението, големината и кръвоснабдяването на тестисите трябва да се установят с помощта на орхидометър и ултразвук с доплер. Магнитно-резонансна томография се налага само в редки случаи, при съмнителна диагноза или диагностични затруднения. Лабораторни изследвания и хромозомен анализ се налага при съмнение за хормонална недостатъчност и при двустранен крипторхизъм.

 

3. Какво е лечението?

Голяма част от тестисите, които се палпират в областта на слабините, десцендират спонтанно в рамките на първата година. Това трябва да се случи до втората година на детето, тъй като след това е възможно да настъпят необратими увреди в тестисите.

 

При тестис, който не е ектопичен и се палпира в слабинния канал, се прилага хормонална стимулация на десцензуса. Медикаментите, които се използват са:

  • Приложен назално гонадотропин-рилийзинг хормон (GnRH);
  • Човешки хорионгонадотропин, приложен мускулно;

Хормоните се прилагат по схема в зависимост от възрастта на детето и вида на крипторхизма. По този начин при около 2/3 от децата лечението е успешно е теститът завършва своя десцензус към скротума.

 

Ако хормноналната стимулация е неуспешна, се пристъпва към хирургична операция. Тя може да бъде извършена и лапароскопски.

NEWS_MORE_BOX

 

4. Каква е прогнозата?

 

При нелекуваните случаи съществува осемкратно по-висок риск за малигнено израждане на тестиса. Семиномът е най-често срещаният злокачествен тумор при тези пациенти.

 

Фертилитетът също може да бъде увреден, дори ако другият тестис е завършил своя десцензус. Това се обяснява с факта, че физиологично спрематозоидите се развиват при по-ниска температура, каквато се създава в скроталната торбичка. Рискът от увреждане на възпроизводителните способности намалява значително при ранна репозиция на тестиса.

 

Друго усложнение е торзията на тестиса, която показва също повишена честота при крипторхизма. Торзията представлява усукване на фуникулус сперматикус, който е съставен от нерви, кръвоносни и лимфни съдове, мускули, вас деференс). Това нарушава кръвоснабдяването на тестиса и често е причина за загубата му.