Крипторхизмът представлява на едностранна или двустранна липса на тестис в скротума.


Състоянието е много по-често срещано при недоносените (до около 30%), като може да се наблюдава и при доносените момченца, но в по-ниска честота (до 4%).

 


Обичайно тестисът се позиционира в скротума през първите 6 месеца спонтанно. Ако след това продължава да липсва, се налага уточняване и последващо лечение.


Възможно е проблемът да бъде забелязан от майката при тоалет. Поставянето на диагнозата се осъществява от лекар. Личният лекар следва да уточни и проследи във времето проблема. 


Обичайно тестисът е задържан в ингвиналния канал. Кожата на скротума изглежда гладка и недоразвита (от засеганата страна). Крипторхизмът може да бъде както едностранен, така и двустранен. Недесцендиралият тестис е възможно да се намира и на ектопични места, под кожата в перинеума, както и напълно да липсва. При съмнение за агенезия (пълна липса на тестиси) се провеждат допълнително хормонални изследвания.

Как се поставя диагнозата?

На първо място насочващ е прегледа при специалист. Извършва се оглед и палпация.
Уточняването продължава с провеждане на образни изследвания – ултразвуково изследване, компютърна томография.


При съмнение за аномалии на гениталиите се уточнява функцията на надбъбречните жлези. Състоянието е възможно да е част от дисморфичните белези на подлежащ синдром, което налага цялостна оценка на всички органи и системи и насочено търсене на други придружаващи аномалии.


Крипторхизмът следва внимателно да се отдиференцира от т.нар.“асансьорни тестиси“(ретрактилни). През втората година се наблюдава изразен кремастерен рефлекс, който се активира при възбуда и носи особено неприятни усещания (студ, болка). Поради контракция на кремастерния мускул, тестисът се придърпва нагоре към ингвиналния канал. Възможно е да създаде фалшиво впечатление за липсващ тестис в скротума. Налага се внимателно изследване и проследяване през 3 до 6 месеца.

Какво е поведението при поставена диагноза?

След като е уточнен проблемът при тестикул, намиращ се в ингвиналният канал, се изчаква в рамките на първата година да настъпи спонтанен десценцус. Забавянето след 1-годишна възраст е свързано със загуба на герминативни клетки и в последствие води до стерилитет.


Некоригираният крипторхизъм крие риск от злокачествена трансформация на задържания тестис.


Дефинитивното лечение е оперативното - нарича се орхидопексия. Важно е своевременното провеждане, за да се избегнат негативни дългосрочни ефекти.
 

 

Референции:

1.Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition

by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;

2.Диференциална диагноза на детските болести, изд. Арсо, ред. Проф. Н.Мумджиев