Пертусис, известен още като магарешка кашлица или коклюш е опасно инфекциозно заболяване. Причинителят му е Bordetella pertussis.


Заболяването е особено опасно и дори животозастрашаващо в кърмаческа възраст, когато може да предизвика апнеи (спиране на дишането), при които детето посинява, а сърдечната честота спада. 


Предаването на инфекцията е лесно – по въздушно-капков път – при кихане, кашляне. При възрастните може да не е налице класическата клинична картина, а при тях да протича само с упорита кашлица, например. Така, че те могат лесно да заразят едно неваксинирано бебе при кихане и кашляне.


 

Какви са клиничните симптоми?

Класическата клинична картина започва с неспецифични прояви. Те включват хрема, воднист секрет, покашляне, повишена температура, отказ от храна, раздразнителност, неспокойствие. Тези прояви могат да започнат 2-3 седмици преди да се развие класическата клинична картина. 


След този период започват упоритите кашлични пристъпи, по време на които детето си поема въздух и започва да кашля в продължение на 20-30 секунди, докато издиша всичкия въздух от белите дробове. Следва фаза на шумно вдишване – реприз, по време на която детето изглежда „се бори за въздух“. По време на този пристъп може да се появи цианоза – посиняване около устата, нокътното ложе. При по-тежка клинична картина цианозата може да е по-значителна, като обхваща не само областта около устата, но и цялото лице и крайните участъци на тялото.


Кашличните пристъпи обикновено настъпват през нощта или тогава се засилват. Понякога пристъпите са толкова силни, че могат да предизвикат повръщане на гъст, слузен секрет. Обикновено в междупристъпните периоди детето се чувства добре.

 

В следващите две седмици пристъпите нарастват по честота и интензитет. Те могат да доведат до силно изтощаване на детето. 


След този период настъпва възстановителната фаза. Кашлицата постепенно намалява, като тя вече не е “магарешка“, не са налице репризи. Тя обаче може да се задържи в продължение на следващите 1-2 месеца.


При кърмачетата може да не е налице класическата клинична картина. При тях заболяването може да протече с апноични паузи – спиране на дишането, съпроводено с посиняване на кожата, спадане на кислородната сатурация и на сърдечната дейност. Това е опасно и животозастрашаващо състояние, изискващо спешно лечение обикновено в интензивно отделение.

 

Усложненията, които могат да настъпят в резултат от заболяването, са развитие на пневмония, остър отит, при по-тежките случаи с наличие на хипоксемия – увреждания на нервната система. 


Какво лечение се предприема?

То зависи от клиничното състояние на детето, неговата възраст и тежестта на заболяването. Важно е да се осигури спокойствие, постелен режим, даване на достатъчно количество течности и храна спрямо нуждите и възрастта. 


В накои случаи може да се наложи болнично лечение, за да се осигури нужната терапия и проследяване в острата фаза на заболяването. Това се случва най-често в кърмаческа и ранна детска възраст. Може да се наложи провеждане на рехидратация, подаване на кислород и други. 


Антибниотичното лечение също влиза в съображение. Ако не се започне навреме, то не повлиява хода на болестта, но ограничава отделянето на бактериалните причинители в околната среда и съответно заразяването на останалите. 


Най-важна при коклюша е превенцията. Това е ваксинопредотвратимо заболяване, като имунизацията е включена в състава на задължителните поликомпонентни ваксини, които получават кърмачетата и малките деца. 


Така те са защитени от това сериозно и потенциално смъртоносно заболяване, което застрашава най-вече кърмачетата и малките деца.