Повечето деца имат добра адаптация в първите часове и дни след раждането. Около 10 до 15% от новородените се нуждаят от допълнителна медицинска грижа.

 

Лечението и наблюдението в някои случаи продължава седмици и месеци в болница, след което се налага и допълнителна грижа в амбулаторни условия.



За рискови новородени деца се приемат тези, на които животът е застрашен от патологични фактори, които са действали преди, по време на раждането или в неонаталния период (от раждането до 28-ия ден).


Кои са предразполагащите фактори за раждането на рисково новородено?

1. Демографски и социални фактори:

  • Нисък социален статус (неадекватно проследяване на бременността, лоши битови и хигиенни условия, неадекватно хранене, злоупотреба със субстанции – алкохол, наркотици и др.);
  • Възраст на майката под 16 или над 40 години;
  • Физически стрес - среда с вредни външни въздействия (работа във вредна среда, хроничен прием на тежки метали и др.);

2. Наличие на минали и хронични заболявания при майката:

 

Хронични заболявания на майката преди и по време на бременността (захарен диабет, генетични заболявания в семейството, повишено кръвно налягане);
3. Проблеми с предишни бременности:

  • Аборти, мъртвородени деца;
  • Бременности с интраутеринна ретардация на растежа на плода;
  • Деца с вродени малформации;

4. Обстоятелства около настоящата бременност:

  • Кървене по време на бременността;
  • Многоплодна бременност;
  • Прееклампсия;
  • Отлепване на плацента;
  • Ехографски отклонения при проследяване;

5. Усложнения, възникнали по време на раждането:

  • Фетален дистрес;
  • Родилен травматизъм – налагане на форцепс, вакуум екстракция, тракцииони травми и др.);
  • Мекониално оцветени води;

Дори при отсъствие на рискови фактори при новороденото могат да се устаноят редица проблеми още в първите часове и дни след раждането. Съществуват конкретни критерии по отношение на състоянието на детето в периода на новороденото, които определят рисковите новородени:

  • Гестационна възраст под 37 г.с. или над 42 г.с., тегло при раждане под 2500 г или над 4000 г;
  • Неадекватно тегло спрямо гестационната възраст (хипотрофично или хипертрофично);
  • Наличие на вродени малформации или наследствени заболявания;
  • Тежка асфиксия;
  • Ранна и/или протрахирана жълтеница;
  • Наличие на неврологични увреждания;
  • Доказани вродени или придобити инфекции;
  • Ятрогенна намеса – влияния на продължителна апаратна вентилация, кислородотерапия, антибиотична токсичност, употреба на биопродукти и др.;
  • Ненаддава на тегло, с лош тегловен прираст;

Недоносени новородени

Като недоносени новородени се определят децата, родени преди 37 г.с. и/или тегло под 2500 г.


При тях често се наблюдава забавена кардио-пулмонална адаптация, наличие на персистиращ артериален канал, редица метаболитни нарушения, склонност към хипогликемии, апнея, дефицит на сърфактант, затруднено хранене, термолабилност.


Всички тези проблеми налагат широк обем от интензивни грижи и наблюдение. Те са по-тежко изразени при родените преди 34 г.с. и с тегло под 1500 г. При тях се налага по-продължително интензивно лечение, провеждане на апаратна вентилация, парентерално хранене, хранене със сонда, изкуствено поддържане на терморегулацията и интервенционно или оперативно лечение на персистиращ артериален канал.


Често се наблюдават и следните усложнения:
Ретинопатия на недоносеното, бронхопулмонална дисплазия, интравентрикуларни кръвоизливи, анемия на недоносеното, изоставане в нервно-психическото и физическото развитие. В амбулаторни условия се налага продължително проследяване от тесни специалисти.

 

Недоносените родени след 34 г.с. налагат много по-кратка и по-ограничена по обем терапия.
Голяма част успяват да достигат темпа на нервно-психическо и физическо развитие на доносените в рамките на първата година.