При хранителната алергия организмът реагира със защитна реакция спрямо съответното вещество, приемайки го погрешно за опасно. В резултат от това се образуват антитела, които да се преборят с попадналия в организма алерген (субстанция в храната, която отключва алергичната реакция).

 

При следващия контакт с конкретното вещество, организмът отделя биологично активни молекули (включително хистамин), които да го „защитят”. Под тяхното действие обаче се отключват редица процеси, засягащи храносмилателната, дихателната система, кожата и други. Те се изразяват в разнообразни симптоми, които могат да включват: водниста хрема, силно сърбящ обрив, подуване на езика, устните, оток на ларинкса, коремна болка, „свирене” в гърдите и други.


 

Често хранителната алергия се бърка с хранителната непоносимост. Симптомите при последната могат да включват нарушения в храносмилането, образуване на газове, оригване, нестабилни изхождания, главоболие, раздразнителност. Хранителната непоносимост обаче:

  • Не засяга имунната система;
  • Причинява се от невъзможността на организма да обработи конкретна хранителна субстанция, например лактоза;
  • Води до неприятни усещания, но рядко е опасна.

 

Според проучванията 1 на всеки 13 деца страда от хранителна алергия. Осем са храните, към които най-често се развива алергия:

  • Белтъка на кравето мляко. Тя засяга 2-3% от децата. Повечето адаптирани млека на пазара са базирани на суроватъчния протеин и казеина, към които най-често се развива алергия. Те се съдържат още в продуктите с млечен произход – сирене, кашкавал, кисело мляко. Тези храни трябва да бъдат икзлючени от менюто на децата, както и на майката, ако тя кърми. Ако бебето се храни с адаптирано мляко, се използват специални хидролизирани формули, при които белтъкът е „раздробен” на по-малки частици, които организмът не възприема като алергени. Обикновено алергията „се израства”.
  • Яйца. Те са един от най-честите алергени в детска възраст. Тази алергия може да се окаже голямо предизвикателство за родителите, тъй като яйцата са основна съставка в голяма част от храните, а в някои случаи могат да останат „скрити”, т.е. родителите не разбират, че конкретното ястие ги съдържа. Алергията към айцата също обикновено се израства с възрастта.
  • Риба и миди. Алергията към тях се среща често в детска възраст и обикновено не отшумяват с порастване на детето. Рибата и мидите спадат към различни групи, така че алергията към едните не означава непременно, че и към другите ще се развие такава.
  • Фъстъци и орехи. Алергичните реакции към тези ядки нарастват по честота. Обикновено алергията остава за цял живот.
  • Соя. Алергията към нея е по-честа при бебета, които са алергични и към белтъка на кравето мляко. Соевият протеин е „скрита” съставка в множество хранителни продукти и контролът е по-труден.
NEWS_MORE_BOX

 

  • Пшеница. Често алергията към пшеница се бърка с целиакията. Между тях обаче има разлика. Целиакията представлява свръхчувствителност на организма към глутена (съдържащ се още в ръжта и ечемика) и води до чувство на дискомфорт, болки в корема, увреждане на тънкото черво и други. При алергия към пшеницата могат да се наблюдават много по-тежки оплаквания, включително и животозастрашаващи реакции.

 

Кои са най-честите симптоми?

 

Оплакванията могат да варират. При някои деца е налице единствено бързопреходен обрив. В други случаи обаче е възможно да се засегнат и другите органи и системи в човешкия организъм, като:

  1. Дихателна система – затруднено дишане, кашлица, „свирене” в гърдите, дрезгав глас, ларингоспазъм. В някои случаи тези симптоми са много силно изразени и е необходимо оказване на спешна медицинска помощ.
  2. Храносмилателна система – болки в корема, повръщане, диария.
  3. Сърдечносъдова система – спад в кръвното налягане, шоково състояние, тахикардия. Те са признак на тежко протичаща алергична реакция.

Алергичната реакция, веднъж отключена, може да протече много по-тежко при следващия контакт на организма с алергена. Поради тази причина е важно избягване приема на храни, за които се знае, че съдържат конкретното вещество.