Напредъкът на бебето и малкото дете трябва да бъде отчитан спрямо развтието му и да бъде сравнявано със самото него, а не водещо да ни бъде като ориентир развитието на неговите връстници. Като гранични месеци за първите крачки се посочват 9 до 15 месеца, но излизането от тези граници може да бъде налице, без да има някакви физиологични или анатомични патологични състояния.


Влияние оказва генетичната предразположеност, но роля играят и родителите. Те могат да стимулират бебето да направи първите крачки по-рано чрез забавни и интересни игри с различни помощни играчки или предмети от стаята.


Теглото също може да бъде фактор. Така ако бебето тежи повече отколкото е препоръчително за дадена възраст, ранното прохождане може да означава изкривяване на краката и значително натоварване на прешлените и междупрешленните дискове, което да се отрази в зряла възраст.



В известна степен значение има редът на стъпките, през които преминава развитието – пълзене, лазене, умението за стоеж стабилно без опора. Следва самостоятелното изправяне, а в рамките на един до няколко месеца и първи стъпки без помощ и опора.


В началото бебето започва да се пуска за кратко и да прави по една две самостоятелни крачки, без да се държи за предмет или мебел, след което бързо се хваща обратно за опора, поради усещането, че губи равновесие. Тези първи крачки се случват най-често между 10 и 14 месеца, но има случаи в които дори на 18 месеца малки деца прохождат, без да е налице проблем в развитието.


Много родители се колебаят дали детските обувки са нужен елемент за прохождане, но препоръките са първите самостоятелни стъпки вкъщи да бъдат на бос крак. По този начин се развива по-добър усет, заради контакта с повърхността.


Осигуряването на безопасност е ключово, тъй като в тази ранна възраст бебетата и малките деца все още нямат укрепнали и стабилни мускулни групи на долните крайници. В началото спирането е трудно, а основният начин след като е тръгнало детето - е да падне. Важно е всички ръбове на мебелите да са обезопасени, шкафовете и чекмеджетата да са заключени, а предметите, които представляват потенциална опасност, да са прибрани.


Често се задава въпросът дали прохождането зависи от пола, като специалистите отчитат средно един месец изпреварване при момичетата. Тези разлики в развитието на моториката се изравняват през втората година обикновено.


За стимулация на бебето към прохождане могат да се подреждат мебели, така че при пристъпване то да има постоянно за какво да се държи и да минава от една опора на друга.


Американската педиатрична асоциация отхвърля проходилките. Последни изследвания показват, че те създават повече проблеми, отколкото ползи в развитието на фината моторика на децата, а освен това създават фалшива сигурност. Така използването им става предпоставка и за повече рискове от травми.


При изживян стрес бебето може временно да се върне към по-ранни фази от развитието – например към лазене, но този период сравнително бързо отшумява.
Важно е да се потърси специалист, ако се забележи, че детето винаги или в основната част от случаите пада на една и съща страна, ако ходи наклонено на една страна или дори се вижда разлика в дължината на двата крайника.


Не на последно място е важно да се отбележи, че прохождането трябва да бъде естествен процес, без пренапрягане, защото в противен случай може да се наруши преразпределението на баланса на тежестта и координирането на движенията.
Някои деца са по-предпазливи от други и в тези случаи по-късното прохождане не бива да притеснява родителите, освен това вероятностите за падания и травми са значително по-малко.


 Референции:
1. Практическа педиатрия;
2. W. Sears, M. Sears, The Baby Book;
3. American Pediatric Association.