Хроничният улцерохеморагичен колит (ХУХК) представлява възпалително чревно заболяване, което засяга дебелото черво и ректума. Процесът обикновено започва от по-долните отдели (ректум и сигма) и се разпространява проксимално, докато обхване цялото дебело черво.

 

Възпалението води до появата на диария и чести позиви за дефекация. При напредване на възпалителния процес, се появяват дълбоки улцерации (разязвявания), кояито се инфектират допълнително и секретират гной, мукоза и кръв.


На какво се дължи?

Съществуват множество теории за етиологията на заболяването.

Приема се, че хроничният улцерохеморагичен колит представлява автоимунно аболяване. Предполага се, че от значение са и някои вирусни, бактериални, генетични и имунни фактори.

Как протича заболяването?

Хроничният улцерохеморагичен колит има хронично-рецидивиращ характер (с периоди на обостряне и затихване на оплакванията). Съществува повишен канцерогенен риск. При изолирано засягане на ректума и долните части на дебелото черво, се приема че рискът от канцерози не е повишен.

Какви са симптомите?

Оплакванията най-често включват:

  • Коремна болка;
  • Кървава диария;
  • Гадене;
  • Загуба на тегло;
  • Загуба на апетит;
  • Ректално кървене;
  • Загуба на течности и микронутриенти;
  • Анемия поради загубата на кръв;

 

По-рядко могат да се наблюдават:

  • Кожни лезии;
  • Болки в ставите;
  • Възпаление на очите;
  • Чернодробни нарушения;
  • Остеопороза;
  • Обриви;
  • Нефролитиаза;

Как се поставя диагнозата?

Дигностичния процес започва с преглед на детето и оценка на общото състояние. От лабораторните изследвания (пълна кръвна картина) се установява наличието на различна по тежест желязодефицитна анемия(в зависимост от кръвозагубата), може да има и данни за инфекция (завишен брой левкоцити).

 

За изключване на бактериална инфекция се извършва микробиологчино изследване на фекална проба.

 

От образните изследвания – при нативна рентгенография на корем се установяват раздути чревни бримки, изследването с рентгеноконтрастни вещества(бариева каша), установява дефекти в релефа на чревната лигавица.

 

Окончателната диагноза се поставя след колоноскопия и биопсия. Установяват се дефктите по чревната лигавица(оточни, зачервени зони и разязвявания).

Какво е лечението?

Лечението на хроничния улцерохеморагичен колит се определя индивидуално за всяко дете. То зависи от множество фактори:

  • Възраст, наличие на други подлежащи заболявания и медицинска история;
  • Давност на заболяването;
  • Очаквани резултати;
  • Социални фактори;

 

Независимо от общите препоръки за диета при хроничния улцерохеморагичен колит, най-уместният подход е индивидуланият! Достатъчно е да се изключат тези храни, които обострят оплакванията, при конкретното дете.

 

Индивидуалният терпевтичен подход може да включва:

  • Медикаментозна терапия (аминосалицилати, кортикостероиди, имуномодулатори). Противовъзпалителните средства редуцурат възпалението на лигавицата и повлияват коремната болка и диарията. При обостряне може да се наложи приложението на кортикостероиди и антибиотици.
  • Хоспитализация се налага при по-тежко състояние, за корекция на малнутриция или овладяване на тежко кървене, профузна диария и дехидратация.
  • Оперативно лечение обикновено не се налага. Въпреки това при 25 до 40% се стига до оперативно отстраняване на дебелото черво, поради масивно кървене, перфорация или риск от канцероза. Прилага се и при неуспех с медикаментозната терапия.

Какви са дългосрочните ефекти

Хроничният улцерохеморагичен колит представлява хронично заболяване, което може да се обостря множество пъти през живота. Децата изпитват редица физически, емоционални, социални и семейни проблеми, което определя и огромната значимост на адекватното лечение и контролиране.

 

  • Емоционален аспект (в резултат на физическия дискомфорт и постоянния прием на медикаменти) - наблюдава се честа смяна на настроенията. Възможно е да премине през етапи на: самообвинение , гняв "Защо аз?“, тревожност поради по-различния външен вид, забавен растеж и загуба на тегло. Децата се чувстват уязвими, понеже не могат да разчитат на собственото си тяло и настъпват периоди на фрустрация поради физическите ограничения в игрите с приятели.
  • Социални проблеми – възможно е да страдат от подигравки в училище, срамуват се от честата нужда да посещават тоалетна, изпитват натиск отстрана на съучениците си при избора на храна въпреки диетата. Намалява физическата издържливост и способноостта на детето да се концентрира по време на учебния процес.
  • Ефекти върху семейството – детето се нуждае от едновременно осъзнаване на нуждите му от цялото семейство и подкрепа. Всички членове на семейството трябва да научат повече за хроничния улцерохеморагичен колит и да бъдат подготвени, какви са възможните ефекти върху организма. Ежедневната рутина е възможно да претърпи сериозни промени. Семейството трябва да подпомогне овладяването на гнева и успоредно с грижата и подкрепата да уважава личното пространство на детето и да окуражава независимостта му, въпреки заболяването.