Хранителните алергии в детска възраст имат различни клинични проявления. Общото между всички състояния, попадащи в тази категория е провокиращият фактор, който се намира в храната и предразположеността на имунната система към алергични реакции. Детската храна е различна за отделните възрастови периоди. Освен това, имунната система се променя с възрастта. Тези факти обясняват защо хранителните алергии се появяват в различно време от израстването на детето.

 

Рисковите фактори за отключване на хранителни алергии действат в своята съвкупност, а тежестта на всеки един от тях е различна в отделните случаи. Такива фактори са кръвни роднини с алергии, медикаментозно лечение на майката по време на бременността, ранното захранване и еднообразното хранене на детето. Липсата на рискови фактори не изключва възможността за поява на хранителна алергия при детето в определен възрастов период.


 

Механизмите на развитие на хранителните алергии също са разнообразни. В детска възраст от значение е незрялостта на имунната система, склоннистта и към генерализирани реакции и несъвършенството на бариерните функции на покритието на гастро-интестиналния тракт.

 

Във всички случаи обаче, хранителните алергии са патологични имунни реакции на организма към определени химични компоненти на приеманата храна. В кръвта се образуват антитела към белтъчни молекули в храната. Тези антитела обаче, се разпространяват из цялото тяло и, при прием на алергенната храна, предизвикват реакция, както в храносмилателния тракт, така и в кожата, дихателните пътища и сърдечно съдовата система.

 

Хранителна алергия, дебютираща още в неонаталния и кърмаческия период е алергията към белтъка на кравето мляко (тези белтъци са различни видове и се наричат казеини). Наблюдава се, както при естествено, така и при изкуствено хранене. Макар и от друг тип, майчиното мляко също съдържа белтъци, към които е възможно да се развие реакция. Честотата на алергията е до 3% в индустриализираните страни.

 

В зависимост от това, колко бурно реагира имунната система към тези белтъци, което е индивидуално, клиничните прояви на алергията може да са с различна тежест. Може да бъде засегната само храносмилателната система. В едни случаи, се касае за остра алергична реакция (т.нар. орален алергичен синдром) – обилни повръщания, силни колики и диария веднага след хранене.

 

В други случаи, патлогичният процес е хроничен и води до хронични алергични възпаления на червата- колити, ентерити, ентероколити. Тогава клиничната проява ще е с отслабване (малабсорбция), забавено физическо развитие (невиреене) и хронична диария. Тук, след 7-мия месец, в съображение влиза диференциалната диагноза с целиакия.

 

Често се наблюдават кожни промени, съпровождащи симптомите от страна на гастро-интестиналния тракт. Касае се за неравномерни обриви, развиващи се непосредствено след прием на алергенната храна. Те може да са по цялото тяло, включително и лицето. Бързо изчезват след прекратяване на приема на провокиращата симптомите храна.

 

Връзката между симптомите и приема на храна е очевидна. Диагнозата се поставя от детски гастроентеролог и алерголог. Малко са изследванията, които могат да дадат достоверен резултат в най-ранна детска възраст. Най-често диагнозата алергия към белтъка на кравето мляко се поставя при изчезване на симптомите след замяна на млякото с т.нар. хидролизирани (аминокиселинни) млека. При последните белтъците са така обработени, че да не предизвикват образуването на антитела в организма.

 

При поставяне на диагнозата се изключват всички млечни продукти от диетата. Строго индивидуално е това, докога трябва да бъде приемано хидролизираното мляко. В един момент, по преценка на лекуващия педиатър, то постепенно се заменя с хипоалергенно мляко. Последното съдържа белтъци, обработени по различен начин, с ниски алергенни свойства. Последната стъпка е постепенната замяна на хипоалергенното мляко с нормално и въвеждането на млечни продукти.

 

Целият този процес продължава години и се контролира от специалист. Данни сочат, че при 50% от децата на 1 годишна възраст се развива толерантност към белтъците на млякото. Процентът на третата година е 87.

 

Алергията към яйчни протеини се среща сред 1% от населението. Най-ранното проявление на алергията може да бъде в процеса на захранване в кърмаческия период. Тежестта на реакцията също може да бъде различна- от гадене и стомашен дискомфорт до анафилактичен шок. Колкото по-тежка е наблюдаваната реакция, толкова по-голяма е вероятнотта необходимостта от безяйчна диета да продължи цял живот.

 

Същото се отнася и за алергията към ядки – фъстъци, бадеми и др. Развитието на анафилактичен шок, което е рядко, но остро животозастрашаващо състояние, налага необходимостта родителите да бъдат обучени как да дайстват в подобни ситуации. В такива моменти незабавно се използват специални инжектори с адреналин. Може да се добавят и антихистаминови препарати, но адреналинът е задължителен.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Инжектирането на адреналин при анафилактичен шок не отменя посещението на болнично заведение. Лекарското наблюдение през последващите шока часове е задължително!

 

Колкото по-голямо е детето, толкова по-големи стават и възможностите за екзактно определяне на конкретната алергия и/или на целия спектър от вещества, към които е алергичен пациентът. Това става чрез регистриране на специфични антитела в кръвта и кожни проби с алергени.

 

По-различен е имунният механизъм на чревно увреждане при целиакията. Алфа гландинът е протеин, съдържащ се в пшеницата, ръжта и ечемика. Този протеин провокира производството на антитела, увреждащи чревната лигавица. Процесът е хроничен и води до постепенно унищожаване на абсорбиращата повърхност на храносмилателната система.

 

Приемът на пшеница, ръж и ечемик започва след 7-мия месец в процеса на захранване на кърмачето. Детето не наддава достатъчно на тегло, диарията е хронична, коремът- балониран. Лечението е безглутенова диета цял живот.

 

Целиакията не е алергия, а автоимунно заболяване. Трябва да се разграничи от алергията към белтъците на млякото. Това става чрез регистриране на специфични антитела в кръвта, чревна биопсия и генетично изследване.