Диариите в детска възраст са чест проблем, който при неправилно лечение или пренебрегване на симптомите може да има сериозни последици. Децата са много по-склонни към тежко обезводняване и последващи усложнения.


Независимо от причината за диария (вирусна, бактериална и др.), на първо място в лечението е именно диетата. Набляга се на адекватния прием на течности и електролити и строг режим по отношение на редица храни.


Стратегията за хранене и захранване зависи най-вече от възрастта на детето.


 

Кърмачета и новородени (0-6 месеца)

  • При децата на естествено хранене се продължава кърмене на поискване. Не е нужно допълнително предлагане на вода, електролитните разтвори се дават след обсъждане с лекар в препоръчани от него количества.

Адекватното кърмене осигурява оптимален прием на вода и електролити.

 

При нужда от дохранване се предлага безлактозна формула, като количествата отново се определят от възрастта на детето. 

 

Децата, които се хранят с адаптирано мляко, преминават изцяло на безлактозна формула, количествата може да се увеличат пропорционално с установените загуби.

Кърмачета, които са започнали захранване (6-12 месеца)

В този период родителите са пред дилема какво да правят с въведените храни, кога и как да продължат захранването и да въвеждат ли изобщо нови продукти.

  • На първо място, се следва правилото да не се въвежда никаква нова храна при наличие на каквито и да било храносмилателни нарушения. Спира се захранването с нови храни.
  • Продължава активно кърменето на поизскване или предлагането на безлактозна млечна формула. 

Предлагането на въведени храни, следва принципа за хранене и на по-късен етап:

  1. Ако са въведени до момента глутен, ориз и морков то през първия ден могат да се предложат: обикновени бисквити, солети, сухари, варен ориз и варен морков (или на пара). Може да се предлага безмлечна оризова каша, приготвена с безлактозно адаптирано мляко.
  2. На втори и трети ден могат да се добавят: печена/варена ябълка, сирене, банан;
  3. Четвърти и пети ден се добавят: варено пилешко месо, картофи;
  4. След това постепенно менюто се разнообразява с останалите бели меса, добавя се мазнина към храната и други въведени зеленчуци.

В хода на захранване се следи за рецидив на диарията (възвръщане), при това положение захранването се връща в изходна позиция.
Въвеждането на нови храни започва, след като е установено нормално хранене в рамките на седмица с храните въведени до момента.
Ако не са въведени някои от групите изброени по-горе, то те се предлагат на принципа на захранващи храни след пълно преминаване на оплакванията.


При деца над 1-годишна възраст

Възрастта от 1 до 3 години поражда много въпроси и проблеми, особено ако децата по принцип нямат голям апетит или се хранят капризно.

  1. Първи ден - изцяло въглехидратна диета: обикновени бисквити, сухари, солети, препечен хляб, варен ориз и варен морков.
  2. На втория и трети ден - може да се въведе печена/варена ябълка, банан, сирене. Менюто може да включва: попара, кисел с ябълка (приготвен с пшенично нишесте), бисквитена торта с обикновени бисквити и кисел, печена филия със сирене (без мазнина), както и варени макарони (но не и прясна паста, без яйца и мляко) със сирене.
  3. Четвърти и пети ден - въвежда се бяло месо – пилешко, и картофи. Тук кулинарните варианти са доста, като картофите могат да бъдат варени или печени, самостоятелно или в комбинация с ориза, както и със сирене или бяло месо. В зависимост от предпочитанията и възможностите за хранене на детето спрямо възрастта, могат да се приготвят пюрета, намачкани варианти или преходна храна за по-големи деца. На пети ден може да се добавя малко количество мазнина към храната.

Ако изхожданията са с тенденция към нормализиране, в следващите дни се продължава с разнообразяване на менюто с други термично обработени зеленчуци.

 

При убедителни данни за преминал диариен синдром, последно се предлагат червените меса и пресните зеленчуци и плодове и мляко.


Захранването може да е трудно и продължително (повече от 2 седмици), в зависимост от причинителя и възрастта на детето, както и наличието на подлежащи заболявания.

 

Не бива да се бърза и следва да се проследи от лекар.

 

Референции:

1.Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition

by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;

2/Педиатрия, издателство „АРСО“, под редакцията на Проф. Д-р Д.Бобев и Доц. Д-рЕ.Генев – трето издание

3/Справочник за диагностика и лечение на детските болести, ред.Проф.д-р Тоньо Шмилев, инд. Райков 2014 г.