Храненето в детска възраст има основно значение за здравословното състояние на детето, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Менюто трябва задължително да е пълноценно, за да осигури всички необходими вещества за задоволяване на метаболитните потребности.

 

Ако това условие е изпълнено, не е необходимо даване на допълнителни хранителни добавки, витамини, имуностимулатори със спорен състав и ефект. 



Към първа част от материала...


2. Плодове и зеленчуци

Те заемат много важно място в правилното хранене на детето и трябва да бъдат неизменна част от ежедневното му меню. Плодовете и зеленчуците съдържат влакнини, витамини (например витамин С, фолиева киселина), микроелементи.

 

Препоръките са плодовете и зеленчуците да присъстват във всяко хранене. Те не „натоварват” допълнително калорийно менюто, а го обогатяват с другите си полезни съставки.

 

За предпочитане е преобладаващата част от тях да се консумират сурови. Освен това те трябва да са пресни и свежи, поради което препоръката е да се използват сезонни плодове и зеленчуци. 


3. Течности, включително вода

При децата оптималният прием на течности е особено важен, тъй като процентното съдържание на вода в организма на детето е по-голям в сравнение с възрастните.


В особени ситуации, като например по време на летните горещини, при физическо натоварване, при боледуване, дневната нужда от вода е по-висока.

 

Най-добрият източник на течности е чистата вода. Соковете, особено купените от магазина, съдържат голямо количество захари, стабилизатори и консерванти. Затова се препоръчва консумацията на прясно изцеден сок.


4. Протеини


Те са основният градивен елемент на организма, като имат съществено значение за растежа и развитието. 

 

  • Мляко и млечни продукти

Те са много важен източник на калций и съответно трябва да присъстват в ежедневното меню пълноценно. Освен това те съдържат важни протеини, мазнини, както и някои витамини. Препоръчва се два пъти дневно да се консумира мляко и/или млечни продукти. Такива са пълномасленото прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, масло. 

 

  • Месо, риба, месни продукти

Препоръчва се два-три пъти седмично да се консумира месо, поне 1 път седмично риба и по 2 яйца на седмица. Така се осигурява необходимото количество протеини, но също и достатъчно желязо, цинк, витамини от група В.

 

Месното хранене обаче има някои негативи – в зависимост от вида на месото то съдържа по-малко или по-голямо количество мазнини, а месното хранене само по себе си намалява консумацията на плодове и зеленчуци. Поради тази причина се препоръчва два-три пъти седмично да не се консумира месо. 

 

Морската риба е много важно част от менюто. Тя съдържа и достатъчно количество йод, който задоволява текущите нужди на организма, но също и важни ненаситени масни киселини и протеини. Затова тя трябва да присъства поне веднъж седмично в менюто.


5. Мазнини

Мазнините, особено ненаситените, имат основно значение за изграждане на клетъчните мембрани например. Това за един бързорастящ организъм е от изключително важно значение.


Въпреки това често се злоупотребява с приема на мазнини. Голяма част от храната, сготвена „набързо” или купена от заведенията за бързо хранене съдържа много наситени мастни киселини, които са нездравословни. Приемът им увеличава риска от затлъстяване, а в дългосрочен аспект може да доведе до развитие на атеросклероза, захарен диабет, инфаркт, инсулт, артериална хипертония и други.

 

Ежедневният прием на мазнини не бива да надхвърля 25-30 грама, което се равнява средно на една супена лъжица. Препоръчва се употребата на растителна мазнина, която съдържа по-голямо количество ненаситени мастни киселини. Маргарините не се препоръчват, тъй като в тях се открива голям процент от вредните трансмастни киселини.