Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СХДВ, ADHD) се отнася до деца и възрастни, които имат сериозни затруднения във важни области от живота си като междуличностни взаимоотношения, училище, работа и семейство поради прекомерна двигателна активност и проблеми при контролиране на вниманието и импулсивност. Децата с ADHD трудно реагират на ситуации, в които повечето техни връстници се справят много лесно. Те се различават от повечето деца със същото ниво на развитие по отношение на способностите в някои сфери. В най-общи линии те изпитват затруднения да контролират мобилността и импулсите си, трудно се се концентрират и трудно задържат вниманието си.


Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието се разделя на три категории:

  1. Основното е липса на внимание и концентрация;
  2. В основата си се характеризира с хиперактивно и импулсивно поведение;
  3. Комбинация от горепосочените две.

Това е доста често срещано разстройство в развитието: според данни от наръчника DSM-IV то възлиза на 3-5% при децата, като се проявява по-често при момчетата. Може да се определи като хронично разстройство, тъй като 30% ~ 70% от децата с ADHD продължават да имат затруднения като възрастни.



Етиологията на разстройството остава неясна, но досега изследванията са фокусирани върху допаминергичните и норадренергичните пътища в мозъка, което се потвърждава от съвременните изследвания на СХДВ. Въпреки това не се поставя под съмнение възможната роля на генетични и епигенетични фактори, недоносеност, излагане на токсични вещества (алкохол, тютюнопушене, олово) или инфекции, които играят основна роля в развитието на дете със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието , както и в отговор на терапията, независимо дали става въпрос за психологическа поведенческа терапия или медикаментозна.


Симптомите се проявяват още в ранна детска възраст. За поставянето на адекватна диагноза е необходимо да се съберат данни от различни източници – родители, семейна среда, училищна среда. Диагноза се поставя от мултидисциплинарен екип от детски психиатър, психолог и евентуално логопед. Специалистът, който детето ще посети, ще забележи, ако поведението на детето е в рамките на нормалното според възрастта му, също въз основа на информацията, която му е дадена. Във връзка с наблюдението на поведението на детето, специалистът ще поиска оценка на физическото му състояние. Необходима е пълна медицинска история, за да се оценят условията, при които се появяват притеснителните поведения и да се проучи дали има други променливи, които могат да повлияят на поведението на детето.


Кои симптоми са тревожни?

 

  • Изпитва затруднения да обръща внимание на детайлите и допуска небрежни грешки;
  • Трудно задържа вниманието си;
  • Изглежда, че не чува добре без да има нарушения на слуха;
  • Трудно ми е да следва инструкции;
  • Затруднява се с организирането на времето;
  • Изпитва затруднения с пространствената ориентация;
  • Избягва или не харесва всичко, което изисква продължителни усилия;
  • Вниманието му лесно се разсейва;
  • Забравя ежедневните неща;
  • Трудно му е да запази двигателно спокойствие;
  • Трудно се задържа на едно място;
  • Бягане или катерене през цялото време;
  • Трудно му е да се ангажира с някаква тиха дейност;
  • Действа прибързано и хаотично;
  • Трудно му е да изчаква реда си и като цяло да чака, нетърпеливост;
  • Прекъсва другите, когато говорят, не зачита личното им пространство.

 

През последните години изследвания намират връзка на състоянието с чревното функциониране и изменения в мозъчните вълни и мозъчните структури.


Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието често съжителства с други разстройства, като разстройства от аутистичния спектър, обучителни затруднения, поведенчески и емоционални разстройства. Такива деца често са отхвърляни заради неприемливото си поведение.


Като хроничен и многоизмерен проблем, Синдромът трябва да бъде разгледан от мултидисциплинарен екип, който да предложи подкрепа за мерките на всяко дете. Терапевтичният план трябва да се основава на комбинация от медицински, психологически и образователни интервенции. Лечението може да бъде фармацевтично или нефармакологично или може да комбинира различни методи. Какъвто и метод да се използва, планът за лечение трябва да се контролира от специалист и да включва мерки за лечение у дома и в училище. Ефективното лечение в училище зависи от обучението и постоянството на учителите. Учителите, както и родителите, ще трябва да бъдат правилно информирани и да променят средата на детето по начин, който да помогне.


В заключение, синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието е разстройство, което може да причини значителни проблеми на децата и тяхната среда. Ранното разпознаване и лечение на синдрома може да помогне на тези деца да се развият възможно най-пълно в своите способности и да се интегрират плавно в обществото.

 

Библиография:
American Psychiatric Association. (1994). Diagnostic and statistical manual of mental disorders. (4th ed.). Washington
Barkley, R.A. (1998). Attention deficit hyperactivity disorder: A handbook for diagnosis and treatment (2nd ed.). New York: Guilford.
Cohen, E. F., and C. P. Morley. “Children, ADHD, and Citizenship.” Journal of Medicine and Philosophy 34.2 (2009): 155-80.