Диализата е процес, който най-общо се използва за отстраняване на излишните соли и вода от вътресъдовото пространство. Методът намира главно приложение като заместителна терапия при нефункциониращи или увредени бъбреци в резултат от остра или хронична бъбречна недостатъчност. 


Има два основни метода на диализа – хемодиализа и перитонеална диализа, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Изборът на един от двата метода зависи, както от опита на лекуващия лекар/диализния център, така и от самото дете, клиничното му състояние, наличието на противопоказания и т.н.


Хемодиализа


Основните принципи, посредством които работи хемодиализата, са дифузия на солите и ултрафилтрация на водата през полупропускливи мембрани. Това означава, че кръвта трябва да тече от едната страна на диализната (полупропускливата) мембрана, а диализната течност тече от другата страна, т.е. между двете, през полупропускливата мембрана се извършва обмен на вода и розтворените в нея соли. Обменът се извършва поради различния концентрационен градиент между двете течности, резултат от резличното съдържание на соли в тях. Единствено субстанциите, които се намират в съдовото пространство, т.е. кръвта, подлежи на хемодиализа. Така например, ако е налице синдром на нарушена капилярна пропускливност с отлагане на течности в извънсъдовото пространство, е необходимо първо тази извънсъдова течност да „влезе” обратно в съдовете и след това тя подлежи на „пречистване” чрез хемодиализа.


При хемодиализата полупропускливата мембрана е „вградена” в т.нар. филтър. Цялата система се състои от множество тънки и кухи тръбички, през които преминава кръвта от пациента. В обратната посока тече диализната течност. Така се постига многократно увеличаване на контактната повърхност между кръвта и диализната течност. Срещуположните посоки се използват за увеличаване на градиента и съответно за повишаване ефективността на хемодиализата. 


Кои са основните методи на хемодиализата?

  • Дифузия

Дифузията представлява процес, при който разтворените във водата соли преминават от място с по-висока концентрация към място с по-ниска концентрация. Само субстанции, за които мембраната е пропусклива, могат да участват в дифузията, т.е. подлежат на „изчистване” от кръвта чрез метода на хемодиализата. Такива са по правило водноразтворими вещества с ниска молекулна маса. Това изключва липидни и протеинни молекули. 

 

  • Ултрафилтрация

Ултрафилтрацията, чрез който се отстранява излишната вода от организма и в частност от кръвната плазма. Това се случва поради разлика в наляганията от двете страни на полупропускливата мембрана, т.е. кръвта отива от място с високо налягане (кръвта) към място с ниско налягане (диализната течност). Скоростта на ултрафилтрацията зависи от няколко фактора, като клиничното състояние на пациента, хемодинамичния статус, обемното обременяване, дихателния статус, водният баланс, наличието на собствена диуреза и други.

 

  • Конвекция

Конвекцията представлява движение на водата и разтворените в нея соли през полупропусклива мембрана по хидростатичния градиент. Скоростта на конвекцията зависи от големината на порите, хидростатичното налягане, обемът и скоростта на ултрафилтрацията (при липса на ултрафилтрация има малка или напълно липсваща конвекция и обратно).

 

Кои са показанията за започване на хемодиализа?

Хемодиализата е показана при деца с хронично бъбречно заболявание, при които в резултат от бъбречната увреда са налице:

 

  • Обемно обременяване в резултат от затрудненото отделяне на вода посредством бъбреците
  • Наличие на хиперкалиемия, хиперамониемия, уремия, метаболитна ацидоза. 
  • Изистване на някои токсични вещества, като например медикаменти или токсини, които не могат да бъдат премахнати посредством други медицински способи. 
  • Някои хирургични състояния или вродени малформации, които възпрепятстват провеждането на перитонеална диализа.