Вродените сърдечни аномалии са едни от най-честите и най-тежки пороци при децата след раждане. Аномалиите могат да бъдат в структурата на сърцето, неговите съдове или някои от големите съдове, тръгващи от сърцето. Такъв дефект е непълното образуване на преградата между камерите.

 

Промяната в структурата на сърцето може да наруши правилното движение на кръвта в него – от предсърдие към камера, а също и изпомпването и към периферията.


 

Това са вродени нарушения и според СЗО състоянието се среща в между 0,8 и 1,2% от родените деца.

 

Преди вродените дефекти на сърцето са били смятани за фатални, но науката и развитието на медицината в днешно време позволяват тяхното лечение.

 

Тези аномалии се разделят на два вида – цианотични и ацианотични.

 

Цианотичните се дължат на увредена оксигенация на кръвта и ниско съдържание на кислород в нея. Децата обикновено се задъхват, изпитват умора, имат синкави пръсти и устни и може да припадат.

 

При ацианотичните в кръвта има достатъчно кислород, но сърцето не я изпомпва достатъчно ефективно към отделните части на тялото.

 

Някои видове аномалии причиняват белодробна хипертензия – повишено кръвно налягане в големите белодробни съдове.

 

Най-честите симптоми на цианотичните вродени сърдечни аномалии са синкаво оцветяване на пръстите на краката и ръцете, също и устните (цианоза), намален размер и тегло на тялото, забавено развитие, трудно хранене, намален апетит.

 

Други симптоми са хипервентилацията, вследствие на ниското количество кислород в кръвта, изпотяване, припадъци, болки в гърдите, задух.

 

За ацианотичните аномалии основните симптоми са подобни. При тези случаи децата се изморяват изключително бързо.

 

Симптомите може да се появят и след раждането, но може да се проявят и години по-късно.

 

Обикновено състоянията се развиват в ранната бременност. Чести рискови фактори са инфекция с рубеола на майката, гестационен или друг тип диабет, който не е добре третиран. Приемът на някои лекарства и/или алкохол също уврежда плода. Генетичната предразположеност играе роля в около 15% от случаите.

 

Кръвни тестове може да покажат наличие на сърдечни увреждания, но за диагнозата са нужни повече изследвания.

 

Преди раждането, редовният ултразвуков преглед на плода може да покаже проблеми в развитието на сърцето. Допълнително може да бъде направено фетално ехографско изследване, което дава по-подробна информация.

 

След раждането цианотичните аномалии обикновено дават видими симптоми. Ацианотичните, както споменахме, могат да останат скрити до няколко години по-късно.

 

Обикновено състоянията се диагностицират с ЕКГ и ехокардиография. Рентгеново изследване дава допълнително информация за състоянието, размера и др. характеристики на сърцето. При по-възрастни пациенти може да се направи и велотест.

 

Лечението се определя спрямо вида на дефекта. При 1 на всеки 4 случая аномалията е твърде сериозна и се налага операция още през първата година след раждането.

 

Операциите могат да бъдат осъществени транскатетърно (неинвазивно, през артерия на ръката) или при отворен гръден кош.

 

Немалка част от пациентите се нуждаят от допълнителна терапия, например за понижаване на кръвното налягане.

 

За предпазване от усложнения е важна правилната диета, приема на нужните лекарства, спорта и редовните кардиологични прегледи.

 

Най-честите усложнения са: забавеното развитие – по-късно проговаряне и трудности в обучението; аритмии – състояния, при които нормалния сърдечен ритъм е нарушен, пример е тахикардията (учестен ритъм).

 

Други усложнения са белодробната хипертония, инсулт и ендокардит (възпаление на най-вътрешната част от сърдечната стена и сърдечните клапи).

 

Източник:

https://www.medicalnewstoday.com/articles/181142#prevention