Спина бифида представлява вродена аномалия в развитието на гръбначния стълб и гръбначния мозък, при която има има отвор в гръбначния канал, през който е възможно да се подава част от гръбначния мозък.

 

По време на първия месец от вътреутробното развитие в ембриона се формира структура, наречена неврална тръба, от която впоследствие се развиват гръбначният стълб и централната нервна система. При спина бифида, прешлените, които покриват гръбначния мозък, не се сключват правилно. Точните причини за това не са установени категорично, но е сигурно, че най-големият рисков фактор за появата на спина бифида е недостатъчен прием на фолиева киселина преди и по време на бременността.


 

Има различни типове спина бифида, най-чест от които е менингоцелът. При него между прешлените се формира достатъчно голям отвор, така че гръбначният мозък и гръбначномозъчните обвивки се подават извън гръбначния стълб, формирайки своеобразна „торба“ под кожата на гърба на новороденото. Това прави гръбначния стълб силно уязвим на механични въздействия и инфекции. Макар че дефектът може да бъде коригиран по хирургичен път, нервната система често понася поражения преди това да се случи. Това може да доведе до пълна или частична парализа на долните крайници, уринна или фекална инконтиненция или загуба на сетивност.

 

Симптомите и усложненията на спина бифида се разделят в три основни категории – когнитивни, двигателни и симптоматика от страна на вътрешните органи – черва и/или пикочен мехур. Повечето новородени с менингоцел развиват и хидроцефалия – прекомерно натрупване на гръбначномозъчна течност. Това е спешно медицинско състояния, изискващо хирургична намеса, тъй като може да увреди главния мозък. Тежестта на симптомите зависи от мястото на отвора в гръбнания стълб и от това дали се развива и хидроцефалия. По-вероятно е да настъпи парализа при отвор високо в гръбначния стълб, отколкото в средната му част или в основата му. Умственото изоставане става по-вероятно при развиване на хидроцефалия.

 

Неправилното развитие на невралната тръба може впоследствие да доведе до неправилно развитие на главния мозък, което има когнитивни проявления. Когато кората на крайния мозък е по-тънка от нормалното, паметта и концентрацията са понижени. Малкият мозък също може да бъде засегнат. Това води до речеви и координационни трудности. Абнормното мозъчно развитие може да включва тип II малформации на Арнолд – Киари, при който долните отдели на мозъка са изтласкани към гръбначния стълб.

NEWS_MORE_BOX

 

Средно 60% от децата, родени със спина бифида, имат нормална интелигентност. 30% от тях, обаче, имат едно или друго затруднение в заучаването – трудно концентриране, затруднено решаване на задачи, затруднено четене, затруднено осмисляне на чуждия говор, понижени организационни способности, затруднения в координацията между зрението и движенията, например завръзването на обувки и др.

 

Повечето деца, родени с менингоцел, имат парализа на долните крайници в една или друга степен. Частичната парализа налага подпомагане на ходенето с патерици, а пълната – използването на инвалидна количка. Атрофията на слабо използваните мускули води до ставни деформации, сколиоза, изкривявания на кости и др.

 

Освен нервите, контролиращи движенията на крайниците, при спина бифида често биват засягани и нервите, инервиращи сфинктерите на пикочния мехур и правото черво. Пикочният мехур може да стане много силно съкратен, при което побира много малко урина. Това впоследствие води до бъбречни увреждания.

 

Повечето хора, родени със спина бифида, имат слаб контрол върху сфинктерите си, особено ако не се предприеме подходящо лечение.

 

При деца, периодите на запек могат да се редуват с периоди на силна диария или „преливане“ на фецес, натрупан в правото черво.

 

Очаквайте лечението на спина бифида в продължението на материала.