Ваксините, както всички лекарствени средства, имат определени нежелани реакции. Това, което трябва да знаят родителите, е че разрешението за употреба, идва след внимателно преценено съотношение между риск и полза. Всяка ваксина е насочена срещу често срещан и опасен причинител от вирусен или бактериален произход. Заболяването от дадения причинител може да доведе до сериозни и животозастрашаващи последствия сред част от заболелите. Добре е да сме запознати какви са възможните последствия при развитие на съответното заболяване.

 

Пневмококовата ваксина е една от задължителните за децата в България. Въведена е в задължителния Имунизационен календар в САЩ от 2000 г., а в Европа от 2001 г. Имунизацията се извършва в 2 или 3 последователни приема, през периоди минимум от 30 дни. Първият прием, при нормални условия е след навършени 2 месеца, а на 12-месечна възраст (минимум 6 месеца след последното приложение), се прави и реимунизация.


 

Streptococcus pneumoniaе (pneumococci) представлява грам положителен диплокок, като са установени над 90 серотипа. Доказано е, че 10 от тях – 1, 4, 5, 6В, 7F, 9V, 14, 18C, 19F, 23F, най-често са причина за инвазивни инфекции сред децата и именно те се съдържат в лицензираната ваксина.

 

Преди рутинната пневмококова ваксинация да бъде въведена S.pneumoniae беше най-честата бактериална причина за среден отит и инвазивни инфекции, т.е. инфекции на органи и части от тялото, които са по принципцип стерилни.

 

Причинява синузити, пневмонии, менингит, конюктивит - формулирано е понятието инвазивна пневмококова болест. Рядко се свързва с развитие на периорбитален целулит, ендокардит, остеомиелит, перикардит, периотонит, пиогенен артрит инфекции на меки тъкани и септицемия в периода на новороденото.

 

При много хора пневмококите са колонизирали горни дихателни пътища (ГДП), обикновено назофарингс. Колонизацията може да е причина от една страна за чести ринитни или синузитни оплаквания, а при потискане на имунитета (в хода на вирусна инфекция, бременност, кортикостероидна терапия и др.) води до развитие на бактериални суперифекции. Например, ако дете с колонизирани горни дихателни пътища с пневмококи, се разболее от грип, то тогава се създават условия тези бактерии да причинят по-тежко заболяване, най-често пневмония и отит.

 

S.pneumoniae се разпространява по въздушно-капков път при кихане, кашляне. Инкубационният период може да бъде много кратък 1 до 3 дни. Наблюдава се изразена сезонност. Честотата на стрептококовите инфекции е най-висока през зимния период. Най-често боледуват децата, възрастните над 65-годишна възраст и болни с подлежащи заболявания.

 

В САЩ след въвежадането на задължителната ваксинация през 2000 г. се отчита спад в честотата на пневмококовите инфекции с 80% и над 90% за щамовете включени във ваксината. За Европа се установява редуциране на инвазивна пневмококова болест със 72%, при деца под 2 години. Това редуцира съществено и броя на заболелите възрастнии, както и неваксинирани деца.

 

Как се поставя диагнозата?

Провеждат се микробиологични изследвания. Изолирането на S.pneumoniae от места в човешкото тяло, които по принцип са стерилни е достатъчен диагностичен критерий. Хемокултура (стерилно микробиологично изследване на кръвна проба) се налага при всички пациенти в тежко състояние.

 

Ваксинопрофилактиката на инвазивна пневмококова болест до този момент дава много добри резултати по отношение на серотиповете включени във ваксината. Работата на специалистите в бъдеще е в посока проследяване на конкретните серотипове за всеки регион и контрол на антибиотичната употреба, за да се избегне възникването на резистентни щамове.

 

 

Библиография:

Pneumococcal conjugate vaccine for childhood immunization – WHO position paperNo. 12, 2007, 82, 93–104

https://www.who.int/wer/2007/wer8212/en/;

Red Book ATLAS of pediatric infectious diseases, Carol J.Baker, MD, FAAP, American Academy of Pediatrics;