Уринарната инконтиненция или енуреза са медицинските термини, които се използват за състояние на незадържане на урина. Най-често проблемът се среща при деца, по-рядко при възрастни над 70-годишна възраст (във връзка с различни подлежащи заболявания) и по изключение при лица в активна възраст. При повечето деца е налице изолирана нощна енуреза („напикаване“) или т. нар. моносимптомна нощна енуреза. При нея не се наблюдават други симптоми отстрана на долните отдели на уринарния тракт и няма анамнеза за дисфункция на пикочния мехур.


Според класификацията на енурезата може да има първична енуреза – деца, които никога не са имали продължителен период на „сухи“ нощи; вторична енуреза – при която след „сух“ период за повече от 6 месеца се проявява отново и немоносимптомна - при деца със симптоми от страна на долните отдели на уринарния тракт (дизурични оплаквания – парене, болка при уриниране, често уриниране), дневна инконтиненция, невъзможност за задържане на урината и други.


Проучвания показват, че между 1/4 до 1/3 от децата биват наказвани от родителите, включвайки и физическа саморазправа. За детето това се превръща в проблем, когато му пречи да се социализира (например при почивка на море, ски, зелено училище). Ето защо възрастта не трябва да е водещ критерий при започване на лечение.



Мотивационната терапия е добро начало за деца между 5 и 7-годишна възраст с непостоянна нощна енуреза. Тя е успешна при 25% от случаите (намаляване на енурезата с 80%). Рецидивира в 5% (над 2 напикавания/седмично).


При липса на ефект от мотивационната терапия за период от 3 до 6 месеца, е необходимо да се предприеме друго лечение. Такива са нощните аларми, които представляват сензори, свързани с леглото на детето, които се активират при поява на влага и реагират със звук или вибрация. По този начин на детето се прави опит за формиране на условен рефлекс.


В метаанализ на 56 рандомизирани проучвания се установява, че 66% от децата имат 14 последователни „сухи“ нощи в сравнение с 4% от нелекуваните контроли. Лечението с нощни аларми е по-ефективно от използването на трициклични антидепресанти по време и след лечението.


Продължителността на лечението е до постигане на 14 последователни „ сухи“ нощи, за което обикновено се изисква период от 12 до 16 седмици. Ако в продължение на 3 месеца детето не постигне пълен контрол на енурезата (14 последователни „сухи“ нощи), се препоръчва започване на друг вид лечение.


Синтетичният аналог на вазопресина е лечение от първа линия при деца с енуреза над 5-годишна възраст, неотговарящи на режим, свързан с ограничаване на течности, редовна микция и предупредителните системи.


Около 30% от децата при терапия с дезмопресин постигат ремисия. Други 40% имат съществено намаляване на „мокрите“ нощи. За съжаление, честотата на рецидивите след преустановяване на лечението е висока (60-70%).


Установяването и лечението на основната, подлежаща причина, която има пряко отношение към проявата на незадържането на урина, е основният фактор за трайното овладяване на проблема.


Установено е, че при деца, при които е налице хипертрофия на сливиците, в следоперативния период от отстраняването им децата спят значително по-добре и съответно епизодите на нощно напикаване постепенно се редуцират и преустановяват.


При изследвана група от общо 57 деца – в следоперативния период 61,4% (35) от децата са без енуреза, 22,8% (13) имат намаление на енурезата, а 15,8% (9) нямат промяна в състоянието.


Латентният или скрит мегаколон (раздуване на чревната стена) остава често недиагностицирана причина за нощна енуреза. Коремните рентгенографии представляват прост, неинвазивен метод за диагностициране на мегаректум (разширяване на стената на правото черво). След започване на лечение до 80% от пациентите съобщават за преустановяване на енурезата.