Бременността с близнаци е вълнуващо и щастливо явление за повечето двойки. Но въпреки доброто проследяване, рискът за появата на усложнения по време на бременността и при новородените след раждането е завишен.


Многоплодната бременност се среща със сравнително ниска естествена честота. Наблюдават се около 1 двуплодна на 80 едноплодни и 1 триплодна на 6 400 едноплодни. Опитите за изкуствено оплождане, значително повишават този процент, в резултат на което многоплодните бременности са по-чести.


Най-наблюдаваните усложнения включват:


 

Преждевременно раждане

Повече от 60% от близнаците се раждат преждевременно - преди 37 гестационна седмица (г.с.). Колкото по-голям е броят на близнатите, толкова по-висок е рискът от преждевременно раждане.


Недоносените деца се раждат преди всички техни органи и системи да са напълно узрели и все още не са готови за самостоятелен живот извън утробата. Те често са с ниско родилно тегло (под 2 500 г) и имат нужда от интензивно наблюдение и лечение след раждането.

  • При тях се наблюдават нарушения в дишането – апноични паузи, развиват хиалинно – мембрана болест, а голяма част от тях в последствие и бронхо – пулмонална дисплазия. Налага се кислородотерапия или апаратна вентилация. Дефицитът на сърфактант се коригира с интратрахеално приложение на екзогенен сърфантант в първите часове след раждане.
  • Имат незрели терморегулаторни системи – необходимо е осигуряване на постоянен температурен комфорт, чрез кувиоз или термопот.
  • Склонни са към метаболитни нарушения, често се налага тотално парентерално хранене, последователно замествано от ентерално със сонда до биберон.
  • При тях остава отворен персистиращ аретериален канал, което води до редица циркулаторни нарушения в зависимост от обема на шънтираната кръв.
  • При голяма част от децата се налага лечение в неонатологично или детско интензивно отделение продължително време.
  •  

Синдром на фето – фетална трансфузия (ФФТ)

Фето-феталната трансфузия може да се наблюдава при двуплодна бременност с една обща плацента (монохориоти). Среща се при около 15% от близнаците с обща плацента, като не са установени конкретни причини или фактори за появата.

 

При нормални условия плацентата осигурява адекватно количество кръв и хранителни вещества, които достигат равномерно до двата плода. При феталната трансфузия, разпределението на кръвоносните съдове в плацентата не е равномерно, в резултат на което кръв се шънтира от единия (донор) към другия близнак (реципиент).

  • По време на вътреутробното развитие донорът получава по-малко от необходимото за нормално развитие кръв (хиповолемия), отделителната система филтрира по-малко количество кръв, съответно се редуцира количеството образувана урина. Това рефлектира върху развитието на пикочния мехур и води също така до редуциране количеството на околоплодни води (олигохидрамнион). Настъпват нарушения в развититето и функционирането на редица органи и системи – ниско тегло, сърдечна недостатъчност, неадекватно развитие на храносмилателна и дихателна система.
  • Реципиентът, от друга страна, получава прекалено голямо количество кръв, което води до свръх натоварване на сърдечносъдовата му система, полицитемия, понякога се развиват сърдечна и дихателна недостатъчност. Образува се по-голямо количество амниотична течност (полихидрамнион).
  • Състоянието се оценява по скалата на Quintero. Тя представлява четиристепенна скала, I и II степен са последователни етапи в дисбаланса на кръвоснабдяване, III и IV показват прогресия на сърдечносъдовата дисфункция.

При многоплодна бременност се установява също така повишен риск от спонтанен аборт, анемия и хипертония със съответните усложнения.

 

Наблюдава се повишена честота на вродените дефекти. При близнаците се наблюдават двойно по-често вродени аномалии засягащи затварянето на невралната тръба (като спина бифида), аномалии на стомашно-чревен тракт или вродени сърдечни аномалии.