Главоболието е чест симптом при децата, който трябва да се вземе предвид при извършване на клиничния преглед на детето. Едно от всяко 10 деца е засегнато от главоболие поради мигрена. Това влошава значително качеството на живот на децата, както и техния умствен капацитет и прогреса в учебните занятия. Важни параметри за оценка на главоболието са неговата честота – уточняване на тежестта и честотата на поява на главоболието – характерно при децата е, че може да се наблюдава дори постоянно главоболие при наличие на подлежащи причини. Друг аспект за оценка на състоянието е уточняване на времето на развитие на главоболието – в някои случаи то може да продължи в рамките на месеци, а в други е новопоявило се и постепенно се влошава.

 

Главоболието може да е епизодично – с проява за по-малко от 15 дни на месец. Когато продължителността му е над 15 дни в рамките на месеца се определя като хронично главоболие. Други вариации са главоболието, проявяващо се на ежедневна база и непрогресивното хронично главоболие, което се проявява ежедневно или няколко пъти в месеца, но симптомите не прогресират и не се появяват допълнителни прояви. Също така е важно да се уточни видът на болката – почукваща, обхващаща цялата глава, стягаща или друга. В някои случаи се наблюдават прояви, които предшестват главоболието. Такива са:


  • Бледост на лицето;
  • Умора;
  • Раздразнителност;
  • Промени в настроението;
  • Често прозяване.

В някои случаи мигрената се съчетава с аура. При това състояние трябва да се уточни наличието на зрителни промени – виждане на допълнителни светлини, точки и линии, както и загуба на елементи от зрителното поле. Децата могат да се оплакват и от слабост и лесна уморяемост. Необходимо е да се уточни естеството на мускулната слабост – дали засяга цялото тяло, или е локализирана в определена мускулна група.

 

Диагностичните критерии при мигрена са три: чувствителност към светлина или звукови дразнения, гадене и повръщане. Бледостта на лицето, както и нарушеното хранене, понякога водещо до анорексия, често се наблюдават в клиничната картина. Други характерни прояви са нарушенията в мисловния процес и когнитивния капацитет, както и значителна умора. При мигрена могат да се наблюдават и някои външни прояви. Такива са:

  • Конюнктивит;
  • Повишено сълзене;
  • Отделяне на секрети от носа;
  • Почервеняване на лицето;
  • Засягане на клепачите.

Мигрената е генетично обусловено заболяване, което се дължи на комплексни механизми и обикновено се проявява с епизоди на умерено до тежко главоболие, което най-често е едностранно и съчетано с гадене и повишена чувствителност към светлина и звуци. Мигрената може да бъде с или без аура. Мигрената без аура се характеризира с повтарящо се главоболие в рамките на 4 до 72 часа. Обикновено то е едностранно, с пулсиращ характер, умерен до тежък интензитет, гадене, фоточувстнителност и се влошава при физическа активност. Мигрената с аура, от друга страна, се характеризира с повтарящи се пристъпи на главоболие, които продължават няколко минути, проявяват се едностранно и се съчетават със зрителни, говорни, двигателни и сетивни нарушения.

 

Мигрена може да се подозира при много състояния, тъй като тя често се съчетава с други заболявания и синдроми. Наличието на периоди с повтарящо се повръщане, силна коремна болка, неспособност за задържане продължително време в прав стоеж, са фактор, който може да предшества проявата на мигрена. Установено е, че при децата със затлъстяване и епилепсия по-често се наблюдава мигрена. Атопичните заболявания, какъвто е алергичният ринит – известен още като сенна хрема или конюнктивитът, често се съчетават с мигрена, която се проявява с аура. Подрастващите, засегнати от депресивни разстройства и тревожност са засегнати от по-тежки форми на мигрената, които влошават значително качеството им на живот.

Какви са най-честите причини за главоболие при децата?

  • Вирусни инфекции, настинка и висока температура;
  • Синузит – инфекция на синусите;
  • Болка в гърлото;
  • Инфекции на ухото;
  • Травма на главата;
  • Стрес;
  • Тревожност;
  • Депресия;
  • Напрегнатост;
  • Прекомерна физическа активност;
  • Менингит – възпаление на мозъчните обвивки;
  • Енцефалит – възпаление на мозъка;
  • Мозъчни кръвоизливи;
  • Злокачествени заболявания.

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020