Диагностицирането на алергичната реакция и конкретния алерген, който я е предизвикал, в някои случаи е много лесно – симптомите настъпват кратко време след контакт с алергена, било то въздушен, алиментарен или контактен път. В други случаи обаче сиптомите са по-неспецифични и лесно могат да бъдат изпуснати или се появяват известно време след контакта с алергена.

 

Например, ако при детето често се поставя диагнозата „обикновена настинка” или банална вирусна инфекция, която протича с водниста хрема и лека кашлица, е възможно да става въпрос за алергия. В този случай след подробно снемане на анамнеза и извършване на преглед, лекуващият лекар може да препоръча консултация с алерголог, който да направи съответните по-нататъшни изследвания.


 

1. Кожно-алергични проби. Те са най-често използваните тестове, чрез които се откриват алергии. Биват два вида:

  • Обикновено върху вътрешната страна на предмишницата се поставя малка капка, която съдържа конкретен алерген. След това капката се пробожда или се прави леко повърхностно одраскване, за да може алергенът да попадне в повърхностния слой на кожата. Едновременно могат да се направят няколко такива теста с различни алергени, в зависимост от оплакванията на болния.

 

Ако детето има алергия, на мястото на накапване на алергена кожата се подува и зачервява. В зависимост от степента и големината на инфилтрата се преценява дали детето е алергично или не. Тестът се отчита на 15-тата минута, когато „подуването” е най-голямо. След 30-тата минута то постепенно намалява по размери и изчезва напълно в рамките на няколко часа.

 

  • Другият вид алергични проби се извършват посредством инжектиране на алергена в повърхностния слой на дермата или залепването му върху кожата в продължение на 48 часа, след което се отчита резултатът.

 

Посредством тези тестове могат да бъдат доказани различни алергии:

  • Към алергени в околната среда – прах, животински пърхот, мухъл, полени.
  • Алиментарни алергени – яйца, фъстъци.
  • Медикаменти – пеницилини.

 

Приемът на някои лекарства, като антихистамини, може да повлияе на резултата от кожно-алергичното тестване. Поради тази причина е необходимо да информирате лекаря, който извършва теста за приема на такива медикаменти.

 

NEWS_MORE_BOX

 

2. Кръвен тест. Изследват се определени специфични антитела от групата IgE, които се повишават при алергия към конкретен причинител. IgE антителата се откриват в белите дробове, кожата, лигавиците. При контакт с конкретен алерген те предизвикват отделятено в кръвотока на активни вещества, като хистамин. Именно на тези субстанции се дължат наблюдаваните симптоми при контакт с алергена от страна на носа, очите, дихателната система, кожата, гастроинтестиналния тракт.

 

IgE-антителата са отговорни за т.нар. бързи алергични реакции, които се развиват скоро след контакта с конкретния алерген. Те често протичат остро със силно изразени симптоми и могат да бъдат животозастрашаващи. По този начин протичат например анафилактичните реакции.

 

Тестът се извършва, като се взема венозна кръв и се изследват нивата на IgE-антителата, образувани срещу конкретен и предполагаем алерген. По този начин се доказват алергии към голяма част от субстанциите, които се откриват в околната среда, храната, към някои лекарства и други.

 

Дори, ако някой от тестовете установи алергия към конкретна субстанция, е необходимо да са налице и съответните симптоми, за да се заключи, че детето е алергично. Така например, ако е доказана алергия към микрокърлежите в домашния прах посредством кожно-алергично тестване и детето киха много при игра на пода, тогава може да се постави съответната диагноза за алергия.