Алергичният ринит обичайно е подценявано състояние, при което оплакванията може да са налице с години. Причините могат да бъдат навсякъде около нас, понякога проблемът се свърза с конкретна промяна в начина на живот - поява на нов домашен любимец, смяна на препарата за пране и др.

 

Причинители


Алергените могат да бъдат най-разнообразни, но най-често състоянието се свързва със следните домашни алергени:

  • Домашен прах и акари;
  • Котешка козина;
  • Кучешка козина;
  • Плесени;
  • Хлебарки;
  • Пера и перушина (възглавниците с пух и пера са с висок алергенен потенциал, също поради голямото количество прах и акари които задържат);
  • Други космати животни.

Сезонният алергичен ринит се дължи на полени и външни плесени, които имат най-висока концентрация във въздуха в ранните утринни или късните следобедни часове (дървесни полени, тревни полени, спори и плесен, прашец от плевели, цветята не причиняват алергичен ринит, тъй като те не се опрашват от вятъра а от насекомите).

Възможни усложнения

  • Синузит – в резултат на отока на назалните конхи се влошава дренажът на околоносните синуси, което може да води до появата на синузити;
  • Рецидивиращ хроничен отит – хроничният отит също се явява като вторично усложнение поради отока на тъканите около евстахиевата тръба и влошения дренаж на средното ухо.
  • Прекомерната употреба на назални деконгестанти може да доведе до развитие на медикаментозен ринит.

Алерегичният ринит се свързва и с редица други проблеми като: безсъние и нарушения на съня, неспокойствие, главоболие, често гадене и фарингити.

 

Изследвания

Когато историята на заболяването е ясна, не са необходими допълнителни изследвания.


При объркана анамнеза са възможни допълнителни диагностични тестове.

  • Кожно-алергични проби – те са високочувствителни спрямо аероалергени. Въпреки това са възможни фалшиво-положителни резултати, при повишена кожна чувствителност спрямо натиск или други физически стимули;
  • Серумни нива на IgE – недостатък на изследването е, че пациентът може да е чувствителен към алергена на молекулярно ниво, което води до завишаване на нивата на IgE, но не и до клинична проява на стандартна кожно – алергична проба. Така се получават положителни лабораторни резултати, които нямат клинична проява;
  • Назален смив – наличието на еозинофили е признак на алергия,неутрофилите се появяват при подлежащ инфекциозен процес, като синузит. Изследването се извършва сравнително рядко, поради по-сложното взимане на пробата.
  • Пълна кръвна картина, с диференциално броене – може да се установи повишен брой на еозинофилите. Нормалните стойности на еозинофили в ПКК, не изключва наличието на алергичен ринит.
  • Серумни нива на IgE – те не се препоръчват за рутинно тестване и оценка на атопия. Отново нормалните стойности не изключват наличието на подлежащ алергичен ринит.

Храните рядко са причина за алергичен ринит и тестовете за хранителни алергии не се препоръчват.

Лечение

Лечението включва:

  1. Мерки насочени към избягване на алергените;
  2. Медикаментозна терапия;
  3. Алерген – специфична имунотерапия;

Избягването на алергените може да има много добр ефект, но за съжаление понякога е трудно да се установи източника. Проблемът понякога може да бъде решен с премахването на възглаваница с пера или вълнено одеало. В други случаи се налага изолиране от домашни любимици или външни алергени, като полени(което е невъзможно). Възможно е да се редуцира излагането на външни алергени, като се избягват разходки сутрин и следобед, не се отваря прозореца по време на цъфтежите, както и с помощта на пречиствател за въздух с поленов филтър.

 

Референции:

1.Pediatric Allergic Rhinitis Treatment & Management, Jack M Becker, MD; Chief Editor: Harumi Jyonouchi, MD

2.Pediatric allergy,Editors: Donald Leung, Cezmi Akdis, Leonard Bacharier, Charlotte Cunningham-Rundles, Scott Sicherer, Hugh Sampson