Диарията се определя като прекомерна загуба на течности и електролити при дефекация. Когато тя е с продължителност от над 14 дни, се определя като хронична или персистираща диария. Водещ механизъм при състоянието е нарушената абсорбция на водата и промененият пренос на електролити през чревната стена. Секреторна диария се наблюдава, когато транспортните механизми в чревните епителни клетки са в активно състояние. Това се дължи на наличието на секретагог, например холерен токсин, който се свързва с повърхностни рецептори на чревните клетки. При секреторната диария се наблюдава голям обем на изпражненията и тя продължава дори и при хранително ограничение.
Осмотичната диария е характерна при наличие на нарушения в усвояването на някои хранителни вещества. Такъв е случаят при непоносимост към лактоза. Неабсорбираните въглехидрати ферментират в дебелото черво. При този вид диария се наблюдава по-малък обем на изпражненията и обикновено се облекчава при преустановяване на консумацията на храните, които не могат да се усвояват ефективно в организма.
Диарията, която се дължи на промени в мотилитета на червата може да е резултат както от забавен, така и от ускорен чревен пасаж. Забавеното преминаване на чревното съдържимо през чревния тракт води до свръхрастеж на някои бактерии, което, от своя страна, също е причина за диария.
Клиничният подход при остър гастроентерит и диария включват преценка за хидратацията на детето и електролитния баланс, както и изключване на съпътстващ сепсис или инвазивна бактериална инфекция, която е често усложнение на състоянието. Важно е да се проследи продължителността на диарията, както и вида на изпражненията, наличието на температура, повръщане, апетита и приема на течности през този период. За преценка на хидратацията, важни показатели са честотата на уриниране на детето, за която се съди по броя сменени пелени за деня при по-малките, както и активността, апетита и телесното тегло.
Ключов елемент за справяне със състоянието е рехидратацията. Тук е важно да се избягват сокове, газирани напитки, чайове и други подсладени напитки, тъй като те имат високо съдържание на глюкоза и ниско съдържание на натрий. Всичко това може да доведе до влошаване на обезводняването. Продължаването на кърменето и възстановяването на хранителния режим след справяне с дехидратацията е от ключово значение. При захранените деца е важно да се включват сложни въглехидрати в диетата. Такива са оризът, картофите, тестените и зърнени изделия. Други важни съставки на диетата са пресните плодове, месото, киселото мляко и зеленчуците. Те осигуряват възстановяване на загубените хранителни елементи и електролити при продължителното повръщане и диария.
Храните с високо съдържание на мазнини е препоръчително да се избягват. Ако в храненето се включва адаптирано мляко не е препоръчителна неговата замяна с безлактозна формула, освен в случаите когато не е била установена непоносимост към лактоза. При липса на нарушения в лактозния метаболизъм не е противопоказано при диария да се включват в диетата храни, съдържащи лактоза. Важно е тези изделия да не са в прекомерни количества, тъй като в някои случаи могат да предизвикат дразнене или забавяне на възстановяването. В някои случаи, при захранени деца, хранителните продукти, съдържащи лактоза, могат да се съчетаят със зърнени изделия или да се заменят с ферментирали млечни продукти.
Прилагането на добавки с цинк има благоприятстващо действие и допринася за намаляване на продължителността и тежестта на диарията при децата. Приемът на пробиотици не е напълно обоснован научно. Някои от бактериите, които се съдържат в тези изделия, имат полезно действие за възстановяване на чревната флора и по-бързо облекчаване на диарията. Ключов елемент от превенцията на острата диария и нейните усложнения е изключителното кърмене, при което не се включват други течности или храни през първите 6 месеца от живота на кърмачето. Кърменето благоприятства развитието на пасивния имунитет и предпазва от инфекции с потенциални патогени поради изключването на приема на други храни и напитки, които са потенциални източници. Имунизацията с живи орални ваксини срещу ротавируси е ключов елемент от профилактиката на усложненията на диарията при децата.
Референции:
Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020
