Захарният диабет тип 1 е автоимунно заболяване, чието отключване е продължителен процес и се влияе от множество външни и вътрешни фактори. Те включват генетични, географски, инфекциозни, хранителни и психосоциални фактори.
 

Какви са симптомите на заболяването?

По правило първата изява на диабета започва чак след като над 80% от бета-клетките на панкреаса са разрушени. Водещите симптоми са типични, но не са специфични (т.е. те могат да се срещнат и при редица други състояния и заболявания). Те включват:
  • Полидипсия (силна жажда);
  • Полиурия (увеличено количество на отделената урина);
  • Никтурия (нощно уриниране);
  • Енурезис (напикаване);
  • Загуба на тегло;
  • Повръщане;
  • Дехидратация;
  • Нарушения на съзнанието;
  • Намалена дееспособност.
Продължителността на тези симптоми обикновено е от няколко дни до няколко седмици. Първоначалната изява на диабета по правило се разделя на три степени в зависимост от тежестта:
 
1. При около 30% от децата първоначалната изява е в лека форма – водещите симптоми са изразени в лека степен, липсва повръщане, а дехидратацията е слабо проявена. В урината не могат да се докажат кетони или те присъстват в малко количество. Алкално-киселинното равновесие на кръвта не показва съществени отклонения, липсва изразена ацидоза.
 
2. При средната степен на изява могат да се наблюдават характерни промени в резултат от дехидратацията – сухи лигавици, обложен език (с бял налеп), хлътнали навътре очни ябълки, намален тургор на кожата. Налице са и отклонения в урината – открива се отчетлива кетонурия. Кръвно-газовият анализ също показва отклонения, като pH на кръвта е леко понижено. Наблюдава се частично компенсирана метаболитна ацидоза. Тази форма на изява се среща при около 50% от децата.
 
3. Тежката степен на изява обхваща около 20% от децата. Тя се проявява с типичната картина на диабетна кетоацидоза. Налице е тежка дехидратация, ацетонов дъх, гадене и повръщане. Може да се наблюдава и типичното Кусмаулово дишане и различна степен на нарушение в съзнанието, вкл. и кома. В този случай често се наблюдава и преренална бъбречна недостатъчност, поради което често може да не е налична полиурия. В кръвно-газовия анализ се открива декомпенсирана метаболитна ацидоза със силно понижени стойности на pH, вкл. и под 7,0. Това е животозастрашаващо състояние, което изисква интензивно лечение и активно наблюдение.
 
Вижда се, че стойностите на кръвната захар при първоначалната изява на диабета нямат връзка с тежестта на клиничната картина.
 
NEWS_MORE_BOX
 

Как се диагностицира заболяването?

За първоначалната диагностика на захарния диабет е необходимо да се изследва урината, както и нивото на кръвната захар в капилярна кръв. След което е необходимо да се разшири лабораторната диагностика, като се изследват различни показатели в зависимост от състоянието на пациента.
 
В повечето клиники след преминаването на острата фаза на заболяването (което отнема около 2 седмици) се прави оценка на рисковите фактори. В този аспект е необходимо да се проследи липидния профил, щитовидните хормони, специфичните антитела срещу островните клетки на панкреаса. Тези изследвания обаче не са задължителни нито за поставяне на диагнозата, нито за изготвяне на план за лечение.
 

Какви са критериите за поставяне на диагнозата според Световната здравна организация?


  • Кръвна захар, измерена на гладно над 7 mmol/l
  • Кръвна захар след нахранване над 11,1 mmol/l
  • След провеждане на орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ) и доказване стойност на кръвната захар над 11,1 mmol/l на втория час
Тези лабораторни маркери трябва да се съпровождат с типичните за заболяването симптоми – полидипсия, полиурия, загуба на тегло, дехидратация.