Едва като станем родители и сме сравнително постоянен наблюдател на състоянията на детето, можем да съдим, че въпреки крехката си възраст, и на него му се случва да изпитва тревога. Децата, също като нас, се сблъскват с неприятни за тях случки, изпитват неприятни преживявания, страдат и преодоляват, или не, състоянието си на стрес...


Има една съществена разлика обаче между възрастните и децата, при преодоляването на проблемите, когато те не са в границите на фаталното. Преодоляването на стреса при децата е по-лесно. При условие обаче, че се подходи правилно...


Едно трябва да ни е ясно – детето разчита на нас да помогнем за разрешаването на проблема му. И това не значи да решим вместо него проблема му, а по-скоро да му покажем пътя, по който да го преодолее...


А да се открие детето, да му се помогне, да се преведе през трънливите пътеки на живота, е възможно само, ако се разговаря с него.


Как да му помогнем?


1. Отбележете на глас

 


Вероятно виждате угриженото или разтревожено състояние на детето. Много често децата не знаят как да споделят проблема си, нито са наясно какво точно ги измъчва. Това обаче не означава, че детето не се надява на протегната ръка за помощ. Напротив, цялото му същество излъчва тих повик към вас.
 

 

Кажете му на глас, че сте забелязали тревогата му. Ако то не е склонно първоначално да сподели или има проблем с, започнете да разказвате нещо, което ви се е случило като дете на същата възраст. Всички имаме своите невероятни случки от детството.
 

 

От позицията и на човек с опит може да предположите и къде се корени проблемът – детето се е върнало тъжно от тържество с приятелчета, значи най-вероятно там се е случило нещо.
 

 

Важното е да започнете не с директния въпрос: „Какво се случи на партито?“, тъй като ще прозвучи като отчет. Трябва да се избягва и интонация и изразяване, които биха могли да прозвучат като обвинение или упрек.

NEWS_MORE_BOX



„ След тържеството ми изглеждаш, някак ядосан, мъниче,?!“ - е по-добрият въпрос.
 

 

Да го поканите да седнете и поговорите, е добър вариант за контакт. Така му показвате – „мама или татко иска да ме чуе, нея/него наистина го е грижа за мен и се интересува от моите чувства.“
 


2. Чуйте детето

 

Да приканим детето само да приседне до нас и да разкаже историята си, не значи, че сме свършили със задачата си. То трябва да има възможност да изясни какво точно го е разстроило, какво е „грешното“ през неговите очи. Слушайте внимателно, съсредоточено и тихо. Детето следва да усеща интереса към него, загрижеността и това, че родителят е отворен да види и разбере проблема му.
 

 

Отсъждането, обвинението, назидаването, не са подходящият подход. В случая дори не е важно какво точно мислите за дадената ситуация. Важно е да се уважат неговите чувства.
 

 

Необходимо е и да му помогнете да разкаже докрай случилото се. Ще отнеме време. Но детето винаги си заслужава. То не трябва да се усеща притиснато или че времето ви притиска в този разговор. Сега цялото време на света е само на вас с детето ви.


Продължението очаквайте скоро.