Какво представлява инвагинацията?

Инвагинацията, най-просто казано, представлява навлизане на черво в черво, което води до остра чревна непроходимост. Състоянието може да бъде животозастрашаващо. 


Инвагинацията е характерна предимно за детската популация, но може да настъпи в редки случаи и при възрастни пациенти. Тя е най-честото остро хирургично заболяване в ранната детска възраст и на второ място след острия апендицит при деца от 0 до 18 години. Честотата ѝ е около 2 до 4 на 1000 деца, като по-често се среща при момчетата спрямо момичетата.



В ранна детска възраст нервно-ганглиевите елементи в чревната стена са все още незрели, което може да доведе до нарушена координация на перисталтиката. Също така предразполагащ фактор при децата могат да бъдат и някои анатомични особености като вродени илео-цекални гънки на перитонеума, увеличени лимфни възли в илео-цекалния регион, подвижен цекум или наличие на Мекелов дивертикул. Причина може да бъде също и даването на нови храни на бебето, диетични грешки или вирусна инфекция.

 

Кои са симптомите, които трябва да насочат за такъв проблем? 

Основни симптоми могат да бъдат болка в корема, силно неспокойствие на детето, съпроводено със силен плач, което се редува с епизоди на успокояване, повръщане, отказ от храна, поява на кръв при изхождане. Обезпокояващ белег е, когато детето стане отпуснато и бледо. При наличието на тези симптоми родителите трябва да се обърнат към личен лекар или педиатър, който да прегледа детето и при съмнение за инвагинация да се извърши консултация с детски хирург.

 

С какво може да бъде сбъркана инвагинацията и има ли начин да я разпознаем вкъщи?


Най-често може да бъде объркана с чревна вирусна инфекция. В домашна обстановка не може да бъде разпозната, но при наличие на гореспоменатите симптоми е необходима консултация с компетентен лекар.


Как протича лечението и възможно ли е да премине без лекарска помощ?

Лечението в повечето случаи се провежда в болнична обстановка, като то може да бъде консервативно или оперативно. Първоначално се извършва пневмоколоноскопия - въвеждане на въздух в дебелото черво на детето. Процедурата има както диагностична така и терапевтична цел. При неуспех се преминава към оперативно лечение. Децата се хоспитализират за наблюдение в хирургично отделение за 2-3 дни. В редки случаи се наблюдава спонтанна дезинвагинация. 

 

В случай, че се наложи операция, какви биха могли да бъдат усложненията? 

При необходимост от оперативно лечение усложненията могат да бъдат същите като при всяка една коремна операция - кървене, сепсис, загнояване на оперативната рана, поява на следоперативни сраствания и т.н. В някои случаи, които са с по-голяма давност на оплакванията може да се стигне до резекция на промененото черво и извършване на анастомоза.

 

Възможно ли е да се появи отново инвагинация, след като вече е била излекувана?

Възможна е появата на инвагинация след излекуване. В такива случаи трябва да се търси целенасочено причината, която води до получаването ѝ.