Инхалаторната терапия е един от най-често използваните методи за лечение в детска възраст. Тя намира приложение не само в лечението на белодробните инфекции, но и при контрола на бронхиалната астма и лечение на пристъпите. По този начин лекарственото средство се внася директно до белия дроб, където то действа локално върху клетките и тъканите. По този начин се намаляват и страничните ефекти, тъй като в повечето случаи лекарственото вещество слабо преминава в кръвообращението и съответно не оказва системен ефект (или той е слабо изразен).

 

Устройствата за инхалиране са разнообразни, но основният принцип на действие е чрез диспергиране на лекарственото вещество до фини частици, които лесно достигат до крайните отдели на дихателната система.


 

Какви видове устройства за инхалиране съществуват?

 

  • Спрейове. При деца под 6 годишна възраст те трябва да се използват в комбинация със специално допълнително устройство, наречено спейсър. То представлява един пластмасв контейнер, на който от едната страна има маска за уста (предназначена за бебета) или накрайник за уста (за по-големите деца). От другата страна се поставя спреят. Лекарственото средство се „изстрелва” в спейсъра и непосредствено след това се инхалира от детето посредством няколко вдишвания. По тои начин инхалацията е по-ефективна от директното инхалиране от спрея (без използването на спейсър), тъй като в противен случай голяма част от диспергираните частици остават в горните дихателни пътища и не достигат до крайната им дестинация. Така лечебният ефект е по-слаб.

Важно при бебетата, който използват такъв спейсър (бейбихалер), е че маската трябва плътно да прилепне около устата. В противен случай се губи в атмосферата част от назначената доза от лекарството.

 

Важно е поддържането на добра хигиена на инхалаторното устройство, като след всяка употреба то трябва да се изплаква (особено ако е инхалиран кортикостероид). Същото важи и за хигиената на горните дихателни пътища – устата и лицето на детето се измива с вода, за да се предотврати развитието на кандидоза (гъбична инфекция).

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Прахов инхалатор (DPI). Децата над 6 годишна възраст, които провеждат контролиращо лечение на бронхиална астма, обикновено преминават към употребата на прахови инхалатори, активиращи се при вдишване. По-малките деца трудно се справят с техниката на вдишване и затова те не се препоръчват в по-ранна възраст. Устройствата обикновено се различават при отделните лекарествени средства.

Нужно е родителите и детето да бъдат обучени в правилната употреба, за да е ефективно назначеното лечение. Някои от устройствата отброяват оставащите дози, други имат звуков сигнал (щракване), който показва, че необходимата доза е заредена и може да се инхалира. Ако са назначени две дози от лекарственото средство, те трябва да се инхалират последователно, а не наведнъж.

  • Небулизатор или пресорен инхалатор. Той е един от най-често използваните в кърмаческа и ранна детска възраст. Лекарственото средство се поставя в контейнерчето, като в зависимост от вида му може да се разреди с физиологичен разтвор. След включването на инхалатора се образува аерозол, съдържащ фини диспергирани частици, които детето вдишва обикновено в продължение на 5-10 минути. При този инхалатор се „заобикаля” колаборацията от страна на детето, тъй като при инхалацията не се изисква спазване на определена техника. Задължително след употреба устройството и частите му се измиват с вода, а на няколко дни е добре да се дезинфекцират или стерилизират. Недостатъкът на този вид инхалатори е, че обикновено са доста шумни. Това в началото може да доведе до страх у детето, който обикновено се превъзмогва в рамките на няколко дни.
  • Ултразвуков инхалатор. Предимството му е, че е безшумен, тъй като техниката, с която се разпрашава лекарственото вещество е посредством ултразвукови вълни. Недостатъкът е, че не всички лекарствени средства могат да се инхалират с него, поради което е нужно предварителна справка или консултация с лекуващия лекар.