Информационната брошура „Синдром на Даун: митове и реалност“ разсейва някои от най-често срещаните заблуди за това състояние.

 

Тя излиза символично в Деня на просветата и културата – 24 май, в подкрепа на приобщаващото образование за децата със синдром на Даун в България.


 

Брошурата е част от информационно-образователната кампания  „Помогни ми да бъда приет“ и се издава от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пловдив и Фондация Up with Down.

 

 „Искрено вярваме, че с подходящата и навременна подкрепа и нужните усилия всяко дете със синдром на Даун може да развие потенциала си и да има щастлив и пълноценен живот“, посочват от Фондация Up with Down.

 

„Около хората с този синдром витаят много митове и заблуди, и именно затова създадохме нова информационна брошура. Нейната цел е да се запознаем с тях и да ги разбираме по-добре“, посочват още от фондацията.

 

Митове и реалност за синдрома на Даун

 

Мит: Синдромът на Даун е наследствен.

Реалност: В 99 % от случаите синдромът на Даун е напълно случаен, т.е. той не се предава наследствено.

 

Мит: Хората със синдром на Даун имат тежки интелектуални затруднения.

Реалност: В голяма част от случаите интелектуалното функциониране на хората със синдром на Даун се характеризира с леко до умерено забавяне. Децата със синдром на Даун напредват в обучението с по-бавни темпове, но при една добре структурирана образователна програма и правилен подход имат реален шанс да придобият необходимите знания и умения.

 

Мит: Децата със синдром на Даун трябва винаги да имат придружител.

Реалност: Постоянното присъствие на възрастен отнема възможността за постигане на самостоятелност и се явява преграда в общуването. По-голяма част от децата със синдром на Даун усвояват социални умения, чрез които могат да постигнат една относителна независимост в ежедневието.

 

Мит: Децата със синдром на Даун трябва да се обучават в специални училища.

Реалност: Децата със синдром на Даун могат да бъдат включени в редовни класни стаи и да се обучават успешно заедно с другите. Те могат да завършат гимназия или професионална паралелка, както и да продължат образованието си във висше учебно заведение, ако поискат.

 

Мит: Децата със синдром на Даун са „инатливи“.

Реалност: Упоритото или „инатливо“ поведение е пряк резултат от липсата на умения или език за договаряне на позиция. Много от децата със синдром на Даун нямат способността да изразят своя страх или съпротива срещу някаква дейност. Затова е по-добре да се намери начин за мотивиране на желаното поведение и да има по-голяма гъвкавост при различните дейности.

 

Мит: Децата със синдром на Даун са агресивни.

Реалност: Всяко дете със синдром на Даун може да бъде научено да спазва правила, така че поведението му да не бъде агресивно, когато е поставено в ситуация, с която не може да се справи.

 

Мит: Хората със синдром на Даун са твърде емоционални.

Реалност: Хората със синдром на Даун са способни да изпитват и проявяват разнообразие от емоции и чувства, продиктувани от техните личностни характеристики и настроения, така, както е при всички хора.

 

Мит: Децата със синдром на Даун не могат нищо.

Реалност: Децата със синдром на Даун имат своя потенциал в различни области, както и всички останали деца. Важно е да открием техните силни страни и дейностите, които вършат с лекота и удоволствие, и да ги подкрепяме и стимулираме да ги развиват.