Алвеоларните ходове и алвеолите са най-крайните и малки разклонения на дихателните пътища. Заедно със съединителната тъкан около тях и кръвоносните съдове, които също са в тесен контакт с алвеолите, всички тези структури формират белодробния паренхим.

 

Възпалителният процес в белодробния паренхим се означава като пневмония. Няма как изолирано да бъдат засегнати само алвеолите. Винаги в процеса се ангажират и околните тъкани.


 

Пневмониите могат да бъдат разделени на инфекциозни и неинфекциозни. Инфекциозните са по-чести в детска възраст и се причиняват от различни вируси, бактерии и гъби. Всеки причинител на пневмония има предпочитано място в белите дробове, където най-често се установява и предизвиква патологичен процес (върхове, основи, навсякъде).

 

Освен мястото, причинителите имат предпочитания и към възрастта на детето. Стилът на някои микроорганизми се променя в различните възрасти. Всички тези особености са важни и познати на медицинските специалисти. Познавайки почерка на отделните причинители, лекарят по-адекватно може да се ориентира какво лечение бързо да започне до излизането на потвърждаващите диагнозата специфични изследвания.

 

Друга опорна точка в поставянето на диагнозата е рентгеновата снимка. Непрофесионално е поствянето на диагноза пневмония без рентгеново изследване. То показва къде е локализиран процесът, какъв е неговия мащаб и коя част от паренхима е предимно засегната – алвеолите или съединителната тъкан около тях (интерстициума).

 

Например, пневмококите (бактерии) предизвикват изпълване на алвеолите с възпалителна течност, докато вирусите засягат предимно околната съединителна тъкан (интерстициални пневмонии). Тази картина кореспондира с тежестта на симптомите и определя терапията.

Кои симптоми насочват към пневмония?

  • Температура, кашлица, затруднено дишане. Това са неспецифични симптоми, които показват, че патологичният процес ангажира дихателната система. Ниската температура на фона на силно изразени други симптоми е белег за тежко протичаща пневмония.
  • Учестено дишане. Това е важен критерии според Световната здравна организация. За различните възрасти дихателната честота, която се приема, че е над нормата, е различна. Достатъчно е да се забележи от родителите, че дихателните движения са по-чести, в сравнение с преди.
  • Втвърдяване на коремните мускули и хлътване на кожата между ребрата по време на вдишване. Това показва, че в процеса на вдишване са включени допълнителните дихателни мускули, т.е. организмът се опитва да приложи повече механична сила за разгръщането на белите дробове и по този начин да нормализира понижения им дихателен капацитет.
  • Понижен апетит до невъзможност да се приемат храна и течности.
  • Отпуснатост, сънливост.
  • Някои микроорганизми отделят токсични субстанции в кръвта. Тези химични вещества дразнят определени мозъчни центрове като този на повръщането. Ето защо, повръщане също може да се наблюдава в симптомокомплекса на пневмонията.
  • Учестеното дишане, температурата и повръщането дехидратират детския организъм. Отделя се по-малко количество и по-концентрирана урина. Задължителен е адекваният прием на течности през устата или чрез вливания.
  • При задълбочаване на дихателната недостатъчност като белег на кислороден недостиг може да се наблюдава посиняване на върховете на пръстите, устните.
  • Началото на оплакванията може да е внезапно (стафилококови пневмонии) или развитието на клиничната картина да е постепенно (вирусни пневмонии).

 

Симптомите, рентгеновата картина, лабораторните показатели, възрастта, почеркът на възпалителния процес – това са стълбовете в диагностичния процес. На базата на тях веднага се започва лечение, съобразено с опита на специалиста и най-честите причинители на подобна картина в съответната възраст.

 

След това се провеждат специфични изследвания, които да определят (потвърдят или отхвърлят) конкретния причинител и да установят към какви медикаменти е чувствителен той. Въпреки това, в почти половината от случаите на пневмония при деца, причинителите остават неизяснени и лечението е насочено към най-честите микроорганизми, даващи подобна картина в тази възраст.

NEWS_MORE_BOX

 

Ако причинителят бъде установен, се определя неговата антибиотична чувствителност (само ако се касае за бактерии). В резултат на това е възможна смяна на антибиотика или прилагането на комбинация. При липса на подобрение от антимикробната терапия 48 часа след началото на лечението, антибиотикът трябва да се смени.

 

В случаите на вирусни пневмонии, антибиотици се използват единствено при насложена бактериална инфекция. Гъбичните пневмонии са индиктор за понижен имунитет. Тогава са необходими допълнителни изследвания.

 

Неусложнените бактериални пневмонии налагат 2-3 седмично антибиотично лечение, усложнените - 4-6 седмично. Терапията на вирусните пневмонии е симптоматична. Специфични антивирусни препарати се прилагат само при деца с висок риск.

 

Профилактика

Прилагат се различни ваксини срещу вирусни и бактериални причинители на пневмония. Тези ваксини обаче, не могат да покрият всички микроорганими, които имат потенциал да предизвикат заболяването. Например, едни от най-честите пневмонии в кърмаческа възраст са хламидийните, срещу които ваксина няма.

 

Някои от ваксините са включени в имунизационния календар (пневмококова, срещу хемофилус). Други са препоръчителни в определени случаи като недоносеност, вродени и хронични заболявания (противогрипна, срещу респираторно синцитиалния вирус).