При 30% от прекаралите първична инфекция, вирусът се отделя много продължително, като поняга е възможно това да става с години в ниски концентрации.

Как се поставя диагнозата?

Обичайно при типично протичане, диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, при фебрилитет, ангина, лимфаденопатия, сплено- /хепатомегалия, в комбинация с характерни промени в кръвната картина.



Серологичната диагноза е важна за уточняване дали се касае за първична инфекция, летентна, реконвалесцентна инфекция. В-лимфоцитите започват да образува специфични антитела, насочени към вируса Ig M – появяват се около края на първата седмица и при 90% от хората се установяват и на третата седмица. При деца под 4 години и възрастни над 40 години титърът на тези антитала е нисък и е възможно да не се установяват.


Определянето на антитела срещи VKA,EА, EBNA, се използва, за да се уточни давност на инфекцията (дали се касае за прясна и изминала инфекция), както и да се определи възприемчивостта към вируса.

 

Заболяването трябва да се отдиференцира от други инфекциозни състояния, в дифенциалната диагноза  се обмислят:

  • Дифтерия – налепите излизат извън пределите на сливиците и кървят при опит за отделяне, детето е в увредено общо състояние;
  • Цитомегаловирусна инфекция – тук са по-изразени общите прияви: отпадналост, повешена температура и не са така добре представени ангината и увеличените лимфни възли;
  •  Първична ХИВ инфекция, с мононуклеоза – има налични улцерации а не налепи, няма хетерофилни и специфични антитела.

Лечение 

  • При липса на усложнения, заболяването се самоограничава.
  • Лечението включва:
  • Постелен режим  и адекватен прием на течности, ограничаване на физическата активност, за да се предотварвати евентуална руптура на слезката;
  • Симптоматични средства – антипиретици;
  • Антубиотично лечение при наличие на бактериална суперинфекция;
  • Не се прилагат антибиотици от групата на пеницилините, поради риск от появата на генерализиран обрив;
  • Кортикостероидна терапия – само по строги показания – силно увеличени тонзили, затруднено дишане, тежка тромбоцитопения и др.

Възможни усложнения и прогноза

  • Дишането е затруднено в различна степен, може да настъпи обструкция на горни дихателни пътища – децата дишат през устата, хъркат говорят носово;
  • Руптура на слезката поради увеличения брой лимфни фоликули, капсулата се разтяга и при минимална травма може да пострада;
  • Усложнения от страна на ЦНС  - настъпват през първите 2 седмици (синдром на Гилен-Баре), трансверзален миелит, менингит, енцефалит;