Инфекциозната мононуклеоза е вирусно заболяване, което се причинява от Epstein-Barr virus (EBV). 


При над 95% от населението в световен мащаб вирусът може да се изолира от устната кухина. За предаването на инфекцията е необходим директен контакт, при който се обменя слюнка – например при целувка.


След остра инфекция вирусът се излъчва в слюнката в продължение на 6 месеца, след което излъчването може да продължи периодично през целия живот. Възможно е предаването на инфекцията и по полов път.



Инфекцията с EBV настъпва обикновено в детска или юношеска възраст. Инкубационният период е между 30 и 50 дни, като при децата може да е по-кратък. В по-голямата част от случаите инфекцията протича безсимптомно или с неспецифични прояви.  

 

Клиничната картина зависи от възрастта на детето. В юношеска възраст по-често се наблюдава класическата триада на мононуклеозата: неразположение, тонзилит и лимфадонопатия. В началото са налице неспецифични прояви като обща слабост, неразположение, главоболие, болки в гърлото, ставите и мускулите. Най-тревожният симптом, който обикновено става причина за посещение на лекар, е продължителният фебрилитет – често над 1 седмица.

 

Този период може да продължи около седмица-две, като по време на него симптомите постепенно се засилват. При разгърната клинична картина от физикалния статус се установяват: увеличени лимфни възли (при 90% от случаите), спленомегалия (при 50% от случаите) и хепатомегалия (при 10% от случаите).


Увеличените лимфни възли се установяват в областта на шията, подчелюстно, а по-рядко и аксиларно и ингвинално. Те могат да са силно уголемени и да предизвикат затрудняване на въздушния поток при вдишване. Това може да се изрази с шумно вдишване, дишане с отворена уста, хъркане през нощта.

 

Много често е налице фарингит, съпроводен с уголемяване на тонзилите и наличие на налепи по тях, като често състоянието може да се обърка със стрептококов тонзилит. 


Слезката може да се палпира на 2-3 см под ребрената дъга, като рядко се наблюдава масивна спленомегалия. Хепатомегалията може да се прояви с повишени стойности на трансаминазите, но по правило рядко е налице хепатит или жълтеница. 


По-рядко се откриват други прояви, като обриви и оток по клепачите. 


При малките деца по правило инфекцията с EBV протича по-леко и с неспецифични симптоми, като може да е почти напълно неразличима от други вирусни заболявания. Класическите симптоми се наблюдават много рядко при деца под 4-годишна възраст.


Как се поставя диагнозата?

При съмнение за заболяването се търсят целенасочено насочващите симптоми и промените във физикалния статус. От кръвната картина могат да се установят повишени стойности на моноцитите и лимфоцитите. Диагнозата се потвърждава посредством специфични тестове, с които се доказват определени антитела, насочени срещу вирусните причинители. 

 

Какво е лечението?

Специфично лечение не съществува, то е изцяло симптоматично. Препоръчва се почивка на легло, намалена двигателна активност, прием на достатъчно количество течности, адекватно хранене. При наличие на фебрилитет, болки в ставите и мускулите се предписват антипиретици и нестероидни противовъзпалителни – ибупрофен, парацетамол. В по-редки случаи се налага болнично лечение, където се следи клиничното състояние на детето, като терапията отново е симптоматична.


Каква е прогнозата?

По правило тя е много добра. Оплакванията постепенно отшумяват за 2-4 седмици, а пълно възстановяване насъпва за около 2 месеца. В по-редки случаи общата слабост и неразположение могат да се задържат по-дълго.


Превенцията на EBV-инфекция на практика е невъзможна, тъй като вирусът се открива в много голяма част от хората.