Инфекциозната мононуклеоза е клиничен синдром, който се характеризира със задължителна комбинация от:

  • Температура - продължителни високи температури;
  • Ангина – силно възпалени, хипертрофични тонзили, често с фибринозни налепи по тях;
  • Генерализирана лимфаденопатия – увеличени лимфни възли по цялото тяло, най – вече в шийната област;
  • Характерни промени в кръвната картина;

В  90% от случаите причинителят е вирусът на Epstein-Barr (EBV), много по-рядко причината може да бъде също цитомегаловирусът (CMV), Toxoplasma gondii, аденовируси и HIV.


Вирусът на EBV е много широко разпространен. Антитела могат да се установят при около 90% от населението. От една страна, вирусът се отделя продължително време след заболяване (до около 6 месеца, след появата на първите симптоми), но от друга страна за заразяване е нужен много близък контакт (употреба на общи съдове, кърпи, целуване и т.н.). След прекарване на инфекцията, вирусът остава в латентно състояние в епителните клетки на орофаринкса и B-лимфоцитите.


 

Клинично протичане

Клиничната изява може значително да варира в зависимост от възрастта и имунния статус, както и наличието на подлежащи заболявания.
При голяма част от заразените протичането е напълно безсимптомно. Във възрастта между 10 и 30 години се наблюдава характерното клинично протичане. При  възрастните по-често се наблюдава развитието на хепатит (хепатитна форма).


Инкубационният период може да е от 2 до 6 седмици, като при по-малките деца е по-кратък. 


Началото е постепенно, с отпадналост, болки по мускули, темепратура и болки в гърлото.


Типична са:

 

  • Температура (умерена или висока), ангина и лимфонодулит.
  • Ангина – първонално тонзилите са увеличени и силно хиперемирани, след около 3-4 дни се появяват фибринови налепи и се развива фоликуларна или лакунарна ангина. Налепите могат да обхващат целите тонзили, като не преминават границите им. Може да има петехиален еритем по небцето. Гласът е гъгнив, носът е труднопроходим.
  • Увеличени лимфни възли, най-вече в шийната област, възможно е лимфоаденопатията да е генерализирана. Лимфните възли са подвижни, еластични ине срастват с околните тъкани, слабо болезнени и обикновено са в пакети.
  • Слезката е умерено уголемена, особено при малките деца. Достига максимални размери в края на 1вата седмица и се задържа така за около месец. Размерите на черния дроб също може да са увеличени.

При прем на антибиотици, съдържащи ампицилин или амоксициклин, в 80% от случаите се наблюдава обрив (ампицилиново морбили). Той преминава спонтанно бързо.


Заболяването има продължителност до около 1 месец, а нормализирането на размерите на слезката и черния дроб може да отнеме и до 6 месеца.

Как се поставя диагнозата?

При типично протичане към диагнозата води наличието на клиничната триада (температура, лифаденопатия, ангина), като може да се наблюдава и хепатоспленомегалия.


От параклиничните изследвания се открива умерена левкоцитоза, с преходна лимфоцитоза и наличие на атипични форми >10% и/или моноцитоидни форми. Често има лека тромбоцитопения. В половината от случаите има умерено завишени аминотрансферази, алкална фосфатаза и леко завишен билирубин.


Потвърждаването на диагнозата може да стане с помощта на директна детекция на вирусната ДНК, като се използват PCR и real – time PCR тестове. Използват се основно при имунокомпрометирани пациенти и позволяват ранно откриване на инфекцията.


Най-голямо практично приложение намира серологичната диагностика. Изследват се вирус капсидни антитела (VCA)  - IgM, IgG. В зависимост от наличието или отсъствието на VCA и ЕBNA антитела, се уточнява наличие или отсъствие на нова, активна инфекция или преминала инфекция.

 

Библиография:

Инфекциозни болести за медици, ред. доц. Радка Комитова д.м. 2014 г.

Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition

by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;