С началото на зимата започва и поредната вълна от вирусни инфекции. Един от най-сериозните проблеми, особено за най-малките, е респираторният синцитиален вирус (respiratory syncytial virus RSV).
Пикът на инфекицята е от средата на декември до средата на февруари. Последните случаи се наблюдават до края на април и началото на май.
Респираторният синцитиален вирус е сред основните причинители, които засягат долните дихателни пътища и белите дробове. До 2-годишна възраст почти всички са били заразени поне веднъж, а при някои това се е случило и повторно. Въпреки че голям процент от децата до 5-тата година имат антитела, то инфекцията продължава да се среща при малки и големи. Плацентарно преминалите антитела, не протектират новороденото от заразяване.
Вирусът се разпространява по въздушно-капков път и единственият резервоар са хората.
Респираторният синцитиален вирус засяга особено тежко високорисковите групи, а именно:
- Недоносените деца;
- Деца с хронични белодробни заболявания(хиалинно мембранна болест, бронхопулмонална дисплазия и др.;
- Деца с вродени сърдечни малформации;
Патогенетични промени
Вирусът навлиза в организма през лигавиците на горни дихателни пътища. Разпространява се от клетка на клетка по съседство, като образува цитоплазмени мостове, (синцитиуми) от горни до долни дахателни пътища. Наблюдава се лимфоцитна берибронхиална инфилтрация и оток на заобикалящите тъкани. След това настъпва пролиферация и некроза на бронхиалния епител. Започва излющване на епителни клетки и повишена мукусна секреция, което допълнително намалява проходимостта на дихателните пътища.
Обичайно инкубационният период е около седмица (5 дни). Клиничните прояви зависят от една страна от възрастта на болния, а от друга и от наличието на предишни срещи с РСВ.
Първата среща с респираторния синцитиален вирус най-често причинява бронхиолит, пневмония или трахеобронхит. Друго често срещано усложнение на РСВ инфекцията е развитието на среден отит.
Обичайно инфекцията започва с хрема и запушен нос, след което детето започва да повишава температура.
- При развитие на бронхиолит се наблюдават бързонастъпващи промени в дишането: поява на кашлица, експираторна тахидиспнея, пъшкащо дишане, цианоза, хиперсонорен перкуторен тон, сухи свиркащи хрипове. Децата са неспокойни, родителите отчетливо разпознават промените в дишането.
- При развитие на пневмония, детето е интоксикирано, фебрилно, с учестено дишане, цианоза, но обикновено липсва експираторна диспнея. Диагнозата се потвърждава след съответните кръвни и образни изследвания.
За кърмаческата възраст е характерно развитието на пневмония с бронхообструктивен синдром!
При децата над 2 години и възрастните, обичайно се касае за реинфекция. Протичането може да бъде от асимптомна инфекция до засягане на долни дихателни пътища. Най-често се наблюдават хрема и кашлица, с развитие на трахеобронхит.
Какво е лечението?
При леките форми, лечението е симптоматично.
Тежките форми, налагат хоспитализация, прилагат се симптоматични средства (антипиретици, назални деконгестанти), адекватна рехидрация и терапия за острата дихателна недостатъчност (кортикостероиди, бронходилататори, кислородотерапия, апаратна вентилация). Антибиотична терапия, при развитие на пневмония или бактериално усложнение.
Ползите от приложението на инхалаторни β2 агонисти, са под въпрос. А последни клинични проучвания, отхвърлят приложението на кортикостероиди в хода на РСВ инфекция.
Основно място в борбата с респираторния синцитиален вирус има профилактиката. При вискорисковите групи в кърмаческа възраст се прилага моноклонално антитяло (Palivizumab). Прилага се в доза 15мг/кг/на месец. То осигурява пасивна имунна защита и намаява с 55% риска от хоспитализация при рисковите групи.
Библиография:
1.Respiratory Syncytial Virus Infection Treatment & Management
Updated: Feb 25, 2019
Author: Leonard R Krilov, MD; Chief Editor: Russell W Steele, MD
https://emedicine.medscape.com/article/971488-treatment#d9;
2.Инфекциозни болести под редакцията на доц. Радка Комитова, 2014г.;
