Инфекциите на пикочните пътища се предизвикват най-често от бактерии. Те се различават в зависимост от локализацията, симптоматиката и риска от усложнения. Уроинфекциите се сред най-честите заболявания в детска възраст. Около 3% от момичетата и 1% от момчетата са имали поне един епизод на остра инфекция. Рецидивите се срещат при около 30% от случаите.
Кои са причинителите?
В около 80% от случаите става въпрос за уроинфекция, причинена от Escherichia coli. На второ място са протеусните инфекции. Те се срещат по-често при съпътстваща аномалия на пикочните пътища и при децата над 1-годишна възраст.
Почти винаги инфекцията е асцендираща (възходяща). Тя произхожда от областта на препуциума при момчетата или от периуретралната зона. Десцендиращите или хематогенни инфекции (като например бъбречния абсцес) се срещат значително по-рядко. В тези случаи най-честият причинител е Staphylococcus aureus.
Какви са симптомите?
По правило колкото по-малко е детето, толкова по-неспецифични са симптомите на заболяването. При новородените то се изразява с клиничната картина на сепсис. При кърмачетата симптомите най-често включват повишена температура и гастро-ентерологични оплаквания - гадене, повръщане, диария. При по-големите деца са налице болки в корема и кръста, както и микционно-дизурични оплаквания – често уриниране на малки порции, съпроводено с болки и парене. Възможно е да се появи и нощно напикаване.
Как се диагностицира заболяването?
Решаващо за диагностиката е доказването на левкоцити и бактерии в урината. Необходимо е да се изследва и т.нар. „стерилна” урина. За да се извърши изследването и да има адекватен резултат е важно да се спазят някои определени правила. При по-големите деца, които имат контрол над функцията на пикочния мехур, вземането на материал е по-лесно. За целта се прави щателен тоалет на гениталиите със сапун и вода, след което в специален стерилен контейнер се взема средна порция урина, по възможност първа сутрешна. Полученият материал се посява върху специална хранителна среда. Микробиологичната диагностика се прави преди започване на антибиотичното лечение, за да не повлияе то на резултата. Важно за лечението е определянето и на т.нар. микробно число, което дава и количествена характеристика на получения резултат. При здравите деца урината е стерилна, нормално тя не съдържа бактерии.
Паралелно с изследване на урината се изследва и кръвната картина, като се търсят отклонения в показателите на възпаление – C-реактивен протеин, СУЕ, брой левкоцити и гранулоцити. При повишена телесна температура (особено ако е съпроводена с втрисане) е необходимо да се назначи хемокултура.
Образните методи на изследване имат също ключова роля в диагностиката. Най-често се използва ултразвуковата ехография. Чрез нея се откриват промени в стената на пикочния мехур и бъбреците.
При съмнение за нарушения в дренажа на урината и наличие на везико-уретерален рефлукс е необходимо да се извърши микционната цистография. Това изследване показва в динамика функцията на бъбреците и е особено ценно при рецидивиращи уроинфекции.
Каква е терапията?
Навременната и адекватна терапия спомага за ранно отзвучаване на симптомите, предпазване от усложнения, както и бързо възстановяване на общото състояние. Препоръчва се антибиотичното лечение да започне още преди излизане на резултатите от микробиологичното изследване. Изборът на антибиотик и начинът на приложение зависят от възрастта на детето и клиничната картина.
Каква е прогнозата?
Когато няма съпътстваща аномалия на отделителната система и децата покажат признаци на подобрение след започване на антибиотичната терапия, прогнозата е добра. При неадекватно лечение и при рецидивиращи уроинфекции може да се стигне до паренхимно увреждане на бъбрека и развитие на бъбречна недостатъчност в по-късна възраст.
