Още с раждането на детето, кожата, лигавиците и стомашно-чревен тракт се срещат с редица бактерии. Част от тях стават нормални обитатели на човешкото тяло, а друга част могат да причинят различни локални инфекции.


Кожата и лигавиците са сред най-големите и достъпни за изследване органи. Родителите лесно забелязват когато се появи раздразнение, обрив, нараняване и др.

Гноен конюнктивит (Conjunctivitis purulenta)


Възпалението на конюнктивите е типично за първите дни след раждането (по-често след естествено раждане). Състоянието се констатира още в родилно отделение и обикновено своевременно се предприемат нужните микробиологични изследвания и антибиотично лечение.


Клинично се установява зачервяване на конюнктивата и гноевидна секреция. Наблюдава се оток на засегнатия клепач.

 

Заден ринит (Rhinitis posterior)

Най-често причинителят е Staphylococcus aureus. Изявява се със затруднено хранене, нарушен сън и изразена назална обструкция. На този фон рядко изтичат секрети от носните ходове. Децата са неспокойни.


Лечението е с локални средства, като преди това се взимат съответните микробиологични проби.

 

Инфекции на устна кухина – соор (soor)

Гъбичните инфекции на устна кухина са много типични за периода на новороденото, както и целия кърмачески период. Причиняват се от Candida albicans и създават силен дискомфорт, който се отразява основно на храненето на детето.


По устната лигавица, езика и букалните лигавици се установява плътен бял налеп, който трудно се отстранява. Лекува се или локално с Nystatin или перорално с Ketoconazole.

Омфалит – катарален/гноен (Оmphalitis - catarrhalis/purulenta)

Пъпният остатък изисква особено внимание и грижа отстрана на родителите в първите дни след раждането. Необходимо е да се поддържа сух, чист, внимателно да се поставят пелените и да не се травмира. Нормалното отпадане отнема от 5 до 15 дни, като това зависи от много фактори.


Междувременно се налага и правилна обработка. В началото в основата на пъпния остатък при всяка смяна на памперса се поставя спирт 95%, след отпадане на мястото на раничката се използва спирт 70%,отново на всяка смена на пелена. Два до три пъти дневно се поставя антибиотична пудра или спрей.


Добрата грижа за пъпния остатък е изключително важна, защото често се превръща във входна врата за късен неонатален сепсис. При катарално възпаление се наблюдава леко зачервяване на раничката без секреция. Гнойният омфалит, протича с обилна гнойна секреция, зачервяване и силна болезненост. Сред най-честите причинители са Staph. aureus, E.coli, Klebsiella.


Състоянието най-често налага болнично лечение и освен външната локална обработка, се провежда и системно антибиотично лечение.

Кожни инфекции - Пиодермиа (Pyodermia/Impetigo)

Най-често кожните възпаления се дължат на инфекция със стафилококи или стрептококи и засягат зони подложени на замърсяване и механично триене, като ингвинални гънки, аксили и шията.


Видимо се установява силно зачервяване, като на места са възможни улцерации и секретиращи зони. Лечението е с локална антисептична обработка (Sol. Pyoctanini 1%, Nemybacin и др.), при широко разпространение по тялото може да се наложи прием на антибиотик през устата.


Импетиго булоза, е сериозно заболяване типично за неонаталния период. Причиниява се от Staph. aureus тип II, наблюдава се синдром на попарената кожа, SSS – syndrome (Staphylococcal scaled skin syndrome). Причинителят отделя екзотоксин, който причинява разрехавяване на stratum granulosum на кожата и се образуват були (мехури). Инфекцията бързо засяга и вътрешните органи и системи, детето се дехдратира и интоксикира. Локалното лечение не е достатъчно, прилага се системна антибиотична терапия и рехидратация.