Инфекции на пикочните пътища при децата

  • Деца над 6 години и възрастни:
  1. Температура;
  2. Повръщане и коремна болка;
  3. Болки в гърба, в поясният отдел;
  4. Урина със силна миризма;
  5. Дизурични оплаквания – парене и дискомфорт при уриниране, често уриниране;
  6. Енуреза;
  7. Инконтиненция(неволно изпускане на урина).

Подрастващите обичайно страдат от инфекции на долните отдели на уринарния тракт и протичането е с типични оплаквания. Тук в диференциално – диагностичен план трябва да се има предвид и рискът от вагинит(при момичетата), наличие на полово – предавани инфекции.

 
По време на прегледа при кърмачетата и малките деца обичайно не се откриват конкретни находки. Децата са фебрилни и неспокойни. При по-големите деца с пиелонефрит  се набелязва чувствителнст в поясният отдел и костовертебралният ъгъл. При цистит се установява супрапубична чувствителност. При наличие на повишено артериално налягане, трябва да се подозират хидронефро или заболяване, засягащо бъбречния паренхим.



Изследва се гениталната област за белези на възпаление, вагинит, травма и др.

След като се локализира проблемът, в диференциално диагностичен план трябва да се имат предвид и някои по-редки състояния като:

  • Епидидимит (възпаление на надсеменниците);
  • Орхит (възпаление на тестисити);
  • Простатит;
  • Уретрит;
  • Уролитиаза;
  • Дисфункция на пикочния мехур;

Как се поставя диагнозата?

Според Американската академия на педиатрите(American Academy of Pediatrics - AAP), критериите за поставяне на диагнозата инфекия на уринарен тракт са:


При деца от 2 месеца до 2 години – наличие на левкоцити и/или бактерии при изследване на урина с над 50 000 еденици, на ml. При новородените за поставяне на диагнозата е достатъчно да има дори ниски количества от патогена (10 000 – 50 000CFU/ml).

 

Изследването на стерилна урина – представлява златен стандарт за поставяне на диагнозата. При децата с добър контрол и възрастните се взима средна порция урина. Други алтернативни варианти за взимане на стерилна урина са с помощта на катетаризация или супрапубичнаа аспирация. Използването на колектори за събиране на пробата дава висок процент фалшиво – положителни резултати.


Изследването на обикновена урина – спомага за първоначалният скрининг и оценка. Насочва кои деца подлежат на емпирично антибиотично лечения, докато излезне резултатът от микробиологичното изследване.


Пълната кръвна картина не е необходима рутинно при поставянето на диагнозата.


Оценка на бъбречната функция – това става индиректно чрез измерване на креатинин и азотни съединения.


Образните изследвания  - рентгенография и ултразвуково изследване.