Инфекциите на пикочните пътища заемат второ място по честота в детска възраст след заболяванията на дихателната система. Симптомите са различни при отделните възрастови групи. При кърмачета и малки деца могат да са налице фебрилитет, раздразнителност, отпадналост, намален апетит, по-тъмна или мътна урина с по-силна миризма, повръщане, диария и други. При големите деца освен повишената телесна температура, налице могат да са още: по-често и болезнено уриниране, болки в корема или кръста, нощно напикаване и други.

 

Към първа част от материала...


 

Как се поставя диагнозата?

 

По време на прегледа лекуващият лекар снема подробна анамнеза. При съмнение за инфекция на пикочните пътища най-често се пристъпва към изследване на урина, седимент на урината, урокултура (или т.нар. „стерилна урина”). Методът за вземане на пробата е различен в зависимост от възрастта на детето. При големите деца, с изградени тоалетни навици, се извършва щателен тоалет на гениталиите със сапун и вода, след което в стерилно контейнерче се взема средна порция урина, желателно е да е първа сутрешна. При по-малките деца се използват специални стерилни колекторни пликчета, които се залепват в областта на гениталиите, отново след добър тоалет.

 

Понякога в болнични или амбулаторни условия лекарят може да предпочете да вземе пробата урина директно чрез катетър, който се вкарва през пикочния канал и достига до пикочния мехур.

 

Допълнително може да се изследва пълна кръвна картина и фактори на възпалението – СУЕ и C-реактивен протеин. Промените в параклиничните изследвания обикновено включват повишен брой левкоцити (левкоцитоза) и гранулоцитоза, както и силно завишени стойности на СУЕ и C-реактивен протеин. Хемоглобинът може да е леко занижен.

 

Какво лечение се предприема?

 

Инфекциите на пикочните пътища се лекуват обикновено с антибиотик. Няколко дни след започване на антибиотичното лечение лекарят може да повтори изследванията. Оплакванията преминават обикновено в първите няколко дни след започване на терапията. Това обаче не означава, че може да се прекъсне антибиотичният курс.

 

Неправилно лекуваната инфекция на пикочните пътища може да доведе до възвръщане на симптомите малко след спиране на антибиотика. Освен това бактериите развиват резистентност и последващото лечение е по-трудно. Като помощни средства могат да се предпишат и някои медикаменти и хранителни добавки, съдържащи червена боровинка. Те оказват благоприятно влияние върху пикочните пътища и подпомагат организма при справянето с инфекциозните причинители.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Важно е детето да приема достатъчно количество течности под формата на вода, чайове и сокове.

 

При по-тежко протичащите инфекции на пикочните пътища може да се наложи провеждане лечение в болница. В тези случаи антибиотичното лечение се извършва по парентерален път – венозно или мускулно. Това се налага при кърмачета под 6 месечна възраст, при тежка дехидратация, разпространение на инфекцията и развитие на уросепсис, повръщане, което възпрепятства приема на медикаменти през устата, и други.

 

При наличие на малформации и стеснения в пикочните пътища, при установен везико-уретерален рефлукс е необходимо периодично проследяване на детето от специалист детски нефролог. Важно е редовно да се следи бъбречният статус, както и да се изследва урината.

 

Как да предпазим детето?

 

При кърмачетата се препоръчва честа смяна на памперсите – след всяко изхождане по голяма нужда, както и на всеки 2 часа, ако няма изхождане. Когато детето има изградени тоалетни навици, трябва да се научи да спазва добра лична хигиена. При момичетата е важно забърсването да става отдолу нагоре, а не обратно. Така се предпазва от пренасянето на чревни бактерии от намиращия се наблизо ректум.

 

При по-големите момичета се препоръчва избягване на употребата на силни, изсушаващи кожата сапуни. Те могат да предизвикат раздразнение на кожата, което създава благоприятни условия за поселване на болестотворни микроорганизми. Желателно е носене на памучно бельо. Важно е изхожданията по голяма нужда да са редовни, тъй като запекът също допринася за развитието на инфекции на пикочните пътища.