Инфекциите на горни дихателни пътища (ИГДП) представляват по-голямата част от острите заболявания в доболничната помощ. Те варират широко, от леко протичаща настинка, самоограничаващ се ринофарингит, до животозастрашаващи състояния, като епиглотит.


Някои от заболяванията значително се припокриват като симптоми и е важно да се разграничат самоограничаващите се състояния, от тежко протичащи инфекции или състояния, които налагат насочена терапия, като стрептококоф фарингит от група А, бактериален синузит, инфекции на долни дихателни пътища. Снемането на подробна анамнеза и проследяването на хода на заболяването има голямо значение за правилната диагноза.

 


Вирусен назофарингит

Вирусният назофарингит, по известен като настинка, може да има много дискретно протичане, при почти липсващи клинични прояви, въпреки силния дискомфорт който създава.

 

  • Обичайно се установяват еритем и оток на носната лигавица;
  • Обилна назална секреция, стичащите се воднисти секрети са типични в началото, като за няколко дни се сгъстяват и се променят от белезникави към жълтеникави дори може да са жълто зелени, което не означава бактериална инфекция!
  • Възможна е появата на лош дъх;
  • При деца често състоянието е съпроводено и от повишена температура.

Стрептококов тонзилофарингит (Streptococcous pyogenes, group A)

Комбинацията от следните клинични и анамнестични данни е насочваща, за вероятен стрептококов фарингит:

  • Наличие на силно зачервяване, оток и ексудат от назофаринкса и тонзилите;
  • Повишена температура над 38,3 °C;
  • Увеличени лимфни възли, с размери равни или над 1 см;
  • Липса на други признаци на вирусна инфекция(конюнктивит, кашлица, ринорея и др.);

Остър бактериален риносинуит

  • За разлика от вирусните инфекции при бактериалния риносинуит има наличие на персистираща назална секреция за повече от 10 дни, без подобрение.
  • Насочващо е и влошаването на състоянието (поява на ново или увеличаване на наличната секреция, поява на кашлица, температура), след първоначално подобрение.
  • Възможно е и остро начало, с фебрилитет и обилна назална секреция за повече от 3 последователни дни;
  • При повечето деца и възрастни се локализира болка в областта на засегнатите синуси.

Епиглотит

Това състояние се среща по-често във възрастта от 1 до 5 години. Има внезапно начало и се наблюдават следните симптоми:

  • Силно хиперемиран орофаринкс;
  • Трудно преглъщане, лигавене и болка при преглъщане с усещане за чуждо тяло;
  • Промяна в гласа до пълна загуба на глас(афония);
  • Суха кашлица, затруднено дишане;
  • Температура, гадене;
  • Заемане на особена позиция-със силно издадена шия напред и хиперекстензия на врата, брадичкава е издадена напред;

Ларинготрахеит и ларинготрахеобронхит

Обичайно се предхожда от назофарингит за няколко дни. Преглъщането е затруднено и може дори да е болезнено.
Кашлицата е лаеща, а промяната на гласа е признак за обхващането на ларинкса от възпалителния процес.

Характерното за лаещата кашлица е, че възниква в повечето случаи през нощта. Детето се буди уплашено с променен или липсващ глас и пристъпна суха лаеща кашлица, с типичен битонален звук.

 

Следва продължение

 

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
Upper Respiratory Tract Infection, Anne Meneghetti, MD; Chief Editor: Zab Mosenifar, MD, FACP, FCCP