Как се поставя диагнозата?

За отдиференциране на бактериален причинител е необходимо съответно микробиологично излследване. Носен и/или гърлен секрет се изследват при съмнение за бактериален ринофарингит, наличие на стрептококова инфекция, коклюш и др.

 


Диагнозата при конкретните причинители се поставя съответнo:

  • Streptococcous pyogenes, group A – инфекция: възоснова на клиничните данни, анамнеза за контакт с болен и се потвърждава при съответното микробиологично изследване и/или бърз тест. При наличие на позитивен бърз тест, не е задължително микробиологичното изследване.
  • Острият бактериален риносинуит не налага конкретни лабораторни изследвания. При липса на ефект от проведеното лечение може да се направят допълнителни образни изследвания изобразяващи синусите;
  • Грипният вирус се установява с помощта на бързи тестове. Тестовете имат чувствителност над 70% или специфичност 90%;
  • Инфекциозната мононуклеоза се потвърждава с изследване на хетерофилни антитела по ELISA метода;
  • Херпесния вирус се установява на клетъчни култури или чрез PCR;
  • Коклюш – налични са бързи тестове, но златен стандарт за диагноза е посявка на назофарингеален аспират;
  • Епиглотит – диагнозата се поставя от оториноларинголог, с помощта на директна ларингоскопия;
  • Гонококов фарингит – изследване на гърлен секрет с изолиране на Neisseria gonorrhoeae;
  • Образни изследвания се налагат при съмнение за обемзаемащ процес – перитонзиларен абсцес, интркраниални супуративни лезии и др.

Подходи при лечението

Терапията е предимно симптоматична при леко протичащите вирусни инфекции. Антимикробната и противовирусна терапия се прилагат в зависимост от конкретния причинител и пациент.

  • Епиглотит
    • Състоянието е животозастрашаващо и налага незабавно болнично лечение и наблюдение;
    • Избягват се инструментални прегледи, оглед с помощта на шпатула и други техники с които може да се провокира спазъм и да се затрудни допълнително дишането;
    • Мониторира се дишането, прилага се кислородотерапия, в съответствие с кислородните нужди;
    • Лекуващият екип трябва да е в готовност за спешна ендотрахеална интубация (ЕТИ) при нужда;
    • Задължително се започна парентерална рехидратация, приложението на венозни антибиотици е след взимането на съответните микробиологични проби.
    • Емпиричното лечение трябва да покрива Haemophilus influenza, трето поколение цефалоспорини – ceftriaxone, cefuroxime, cefamandole;
  • Ларинготрахеит
    • Хоспитализация се налага при по-малките пациенти – кърмачета и малки деца с признаци на остра дихателна недостатъчност;
    • Леко протичащите ларингити се лекуват с инхалаторна терапия в домашни условия;
    • При болнично лечение децата се мониторират, като се следи хода на дихателната недостатъчност. При задълбочаване на състоянието се налага спешна ЕТИ;
    • Прилага се кислородотерапия при данни за хипоксемия. При липса на кислородотерапия, се инхалаторни се подава само овлажнен въздух;
    • Често в терапията се включват и парентерални кортикостероиди, които редуцират симптомите, и скъсяват периода на хоспитализация при деца със средни до тежки прояви;
    • Прилагането на инхалаторен адреналин временно дилатира дихателните пътища.
  • Риносинуит
    • Повечето случаи на остър риносинуит, включително и лекия до среднотежък бактериален риносинуит, се саморазрешават без антибиотична терапия.
    • Прилагането на антибиотици може да се обмисля при персистиране на симптомите за 10 и повече дни без подобрение или ако се наблюдава влошаване за след 3-4 дни и повече.
    • Прилагат се първа линия антибиотици за 10 до 14 дни. Антибиотичната терапия е добре да покрива най-честите причинители – Streptococcus pneumonia, H.influenzae и Moraxella catarrhalis;
    • Антибиотик на първа линия е amoxicillin протектиран с клавулонова киселина;
    • При липса на ефект в първите 3-5 дни се търси резистентен патоген, анатомични особености или отклонения, както и неинфекциозни причини.
  • Стрептококи група А

Лечението изисква прием на пеницилинов антибиотик за период от 10 дни. При алергични пациенти се прилагат цефалоспорини както и макролиди.
 

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
Upper Respiratory Tract Infection, Anne Meneghetti, MD; Chief Editor: Zab Mosenifar, MD, FACP, FCCP