Основните видове гърчови състояния в детска възраст са тонични, клонични и миоклонични. По своята същност, тоничните гърчове в детска възраст се изразяват с изпъване на крайниците, клоничните със съкращения в крайниците с по-голяма амплитуда, а миоклоничните са постоянни изолирани гърчове, които прекъсват след физическо фиксиране на крайника. Гърчовете са състояния, които могат да се появяват във всеки един етап на детството, като най-чести са в кърмаческата и ранна детска възраст. 

 

Какво представляват гърчовете? 


 
Гърчът е неволево съкращение на една или повече мускулни групи със или без загуба на съзнание. Предизвикват се от дразнене на моторните клетки в главния мозък от различни причини. Те са инфекциозн - вируси и бактерии, възпалителни заболявания - менингит, енцефалит, травми на главата, медикаментозни ефекти и друг вид токсични агенти, както и някои други заболявания на мозъка - кисти, хидроцефалия, мозъчни тумори и мозъчни кръвоизливи.
 
При новородени най-често гърчовете са причинени от родова травма, инфекции, електролитни нарушения, хипогликемия и мозъчни заболявания. При деца около 14-годишна възраст най-чести са фебрилните гърчове, бидейки по своята същност клонично-тонични, които обикновено преминават до няколко минути. Ако продължат повече от 15 минути се обсъжда така наречената комплицирана гърчова симптоматика. Проявяват се при повишена температура на детето над 39 градуса, настъпват внезапно със загуба на съзнание, стягане на челюстите, цялото тяло и крайниците - тоничен гърч, с ритмични потрепвания на ръката - клонус или отпускане на тялото с обръщане погледа встрани или нагоре и затруднено дишане.
 
Дете с преживян фебрилен гърч, през следващите три години има вероятност да рецидивира гърча при повишаване на температурата. Според специалистите, 3-5% от всички деца имат поне веднъж през живота си фебрилен гърч. 20-30% от тях имат родители, братя, сестри, които също са имали фебрилни гърчове, подсказващо на специалистите, че заболяването има генетична предиспозиция. 
 
Освен фебрилните гърчове, има и епилептични. Проявяват се обикновено внезапно - по време на игра, при събуждане, сън, понякога при температура, в хода на остра инфекция на дихателните пътища, ентероколитни нарушения, инфекции на пикочните пътища, вирусни инфекции. Най-общо могат да се разделят на гранд-мал и петит-мал припадъци. Протичат с различна честота от 1 път годишно до няколко в денонощието. По-големи деца, които са имали предишен "припадък", могат да усетят настъпването на гърча, като например усет на определена миризма - фаза наречена аура, което им дава възможност да се подготвят, да изберат безопасно място. Това не може да се случи при първия  припадък. След гърча децата развиват ретроградна амнезия и нямат никакъв спомен за случилото се.
 

Епилепсия при децата - основни причини

 
NEWS_MORE_BOX
 
Основните причини за развитие на епилепсия при деца са малформации на главния мозък и съдовете, пре-, пери- и постнатални мозъчни увреждания, вродени метаболитни заболявания, като фенилкетонурия, левциноза, левкодистрофии, факоматози - неврофиброматоза, мозъчни тумори и други.
 
Освен основната болест епилепсия при деца, съществуват и някои други видове синдроми, които имитират основното заболяване в диференциално-диагностичен план. Такъв е синдромът на WEST, който протича с инфантилни спазми, изоставане в нервно-психическото развитие, и множество промени при провеждане на електроенцефалограма. Други подобни на епилепсия синдроми са синдром на Лено-Гасто и Абсансна епилепсия.
 
Основните методи за лечение при гърчове, провокирани от епилепсия или епилептоподобни синдроми, според съвременните специалисти по детска неврология, са интравенозно и перорално приложение на антиепилептични лекарства, а при епилептичен статус - диазепам, фенитоин, фенобарбитал, като приложението им се извършва само след когато екипът от медици е абсолютно подготвен за животоспасяваща интубация и мерки за кардио-пулмонална ресусцитация.