Гастроезофагеалният рефлукс настъпва, когато стомашното съдържимо се придвижи ретроградно към хранопровода.
Физиологичното функциониране на храносмилателната система изисква еднопосочно движение на храната, последователно през различните й съставни органи – устна кухина, хранопровод, стомах, тънко и дебело черво, право черво, анус. Това движение се обезпечава посредством функционирането на клапен апарат, разположен между отделните органи на гастроинтестиналния тракт. Такъв съществува и на прехода между хранопровода и стомаха. Той представлява мускулен пръстен и се нарича долен езофагеален сфинктер. Физиологично сфинктерът се отпуска при преглъщане на храна и течности и позволява придвижването им от хранопровода към стомаха, но не и обратно.
В детска възраст обаче долният езофагеален сфинктер все още е незрял и често се релаксира (отпуска). Това позволява ретроградно придвижване на храната към хранопровода – настъпват регургитации. По принцип рефлуксът се счита за физиологичен в кърмаческа възраст. Ако обаче количеството му е прекалено голямо, може да доведе до появата на някои симптоми, като загуба на тегло и респираторни оплаквания.
1. Какви са симптомите?
Те могат да включват:
- Кашлица, появяваща се или засилваща се след нахранване;
- Неспокойствие, плач и раздразнителност при детето;
- Повръщане в първите няколко седмици след раждането, засилващо се след нахранване;
- Загуба или намален апетит;
- Отказ от храна;
- Загуба на тегло;
- Забавяне в растежа;
- „Свирене” в гърдите и чести респираторни инфекции;
- Стридор, ларингит, фарингит
2. Какви изследвания са необходими за доказване на гастроезофагеалния рефлукс?
Обикновено диагнозата може да се постави още след снемането на анамнеза и извършването на преглед. Изследвания, които се използват за доказване на гастроезофагеалния рефлукс, включват:
- 24-часова рН метрия, която установява постъпването на стомашно съдържимо с ниско рН в хранопровода през денонощието.
- Рентгенологично изследване с използване на течен контраст, с който се визуализира рефлуксът към хранопровода.
- Ултразвуково изследване
3. Какво е лечението?
Често лечение не се налага при добро наддаване на тегло и липса на оплаквания от страна на дихателната система. Лекарят може да препоръча някои промени в храненето, които да намалят оплакванията:
- Оригвайте детето 1-2 пъти по време на храненето с адаптирано мляко, а при кърмени деца – при всяка смяна на гърдите.
- Добавете 1-2 лъжички оризова каша към млякото на детето с цел сгъстяването му. Така храната по-трудно и в по-малко количество ще се придвижи ретроградно към хранопровода.
- Ако детето се храни с адаптирано мляко, преминаването към антирефлуксна формула може да редуцира оплакванията.
- Дръжте бебето изправено 20-30 минути след нахранване.
- Повдигнете горната част на тялото и главата по време на сън.
4. Каква е прогнозата?
Обикновено състоянието се „израства”. Много рядко гастроезофагеалният рефлукс може да персистира в детството и юношеството, предизвиквайки по-сериозни увреждания на хранопровода.
5. Какви са възможните усложнения?
Те могат да включват:
- Аспирационна пневмония, която се причинява от преминаването на стомашно съдържимо към белите дробове.
- Възпаленителни изменения в хранопровода, които да доведат до стриктури и стеснения. Впоследствие те могат да станат причина за смущения в акта на преглъщане.
6. Кога е необходимо да се свържете с Вашия лекуващ лекар?
- Ако повръщането е често и обилно;
- появят се и други симптоми освен рефлукса;
- появи се затруднение в дишането или „свирене” в гърдите;
- при намаление на апетита, отслабване, отказ от храна;
- при силен и продължителен плач на детето
