Ролята на лекарите, които се грижат за детското здраве, е изключително важна. Те трябва да осигурят не само адекватна и своевременна медицинска грижа, но също така да спомогнат за създаването и поддържането на здравословна среда за отглеждане на детето. Междувременно следва да са достатъчно наблюдателни, за да оценят данните за, както и рискът от физическо насилие над децата.

 

Физическото насилие над децата (целенасочена, умишлена травма, която детето получава в резултат от действията на човека, който се грижи за него), може да представлява мускулно-скелетна травма, изгаряне по кожата, синини и др. За да се прецени, дали травмата е била причинена умишлено или е инцидент, трябва да се уточни пълният размер на нараняването и да се оцени нивото на физическо и нервно – психическо развитие на детето.


 

Насочващи признаци и симптоми

Някои фактори насочват вниманието на специалиста:

  • Несъответствие между характеристиката на нараняването и механизма, според който описват, че се е получило;
  • Наличие на множествени наранявания с различен механизъм на нараняване;
  • Травми на различен етап от оздравителния процес;
  • Ниска хигиена;
  • Патогномонични белези: контурни белези, изгаряне с принудително потапяне, класическа насилствена травма на главата със субдурален хематом, хеморагия на ретината, скелетни травми;
  • Нараняванията върху костни издадености са типични за детската възраст, но особености, които насочват вниманието към физическо насилие са:
    • Наличието на наранявания, по множество телесни повърхности, които обхващат и зони без костни подложки,
    • Травми по лицето, бузите, седалищната област, гениталиите, врата, длани;

 

Обстановката, в която се отглежда детето и нивата на стрес у възрастните са два изключително важни фактора, които определят до голяма степен риска от прояви на насилие. Възрастният, който се грижи за детето е индивид, с лична история и развитие, психологически особености и заложени модели на поведение от детска възраст.


Междувременно осигуряването на адекватна грижа за някои деца е много по-сложно, често се определят от възрастните като „трудни“ деца, те изискват много търпение и рационално отношение. Отглеждането на „трудно дете“ не оправадава по никакъв начин прояви на насилие над него!


Някои фактори отстрана на детето могат да бъдат определящи за повишения риск от физическо насилие:

  • Недоносеност;
  • Слаба емоционална връзка с човека, който се грижи за детето;
  • Често боледуващо дете;
  • Деца с дефицит на вниманието;
  • Хиперактивност;

Последните две групи, особено често остават неразпознати и се поставят в категорията „трудни деца“. Ако средата, в която детето расте, е изпълнена с фактори, които повишават стреса в човека, който се грижи за детето, съответно той става особено нетърпелив и неспособен да отговори на нуждите на детето. Доказана е ролята и на социалната изолация. Възрастни, които не участват в социални групи (клубове, организации и др.) демонстрират по-висоска склонност към насиле над деца в сравнение с такива, които не са социално изолирани.

Каква е връзката между физическото насилие над децата и домашното насилие?

Домашното насилие (или насилието над партньора) и физическото насилие над деца се оказват силно взаимносвързани в голяма част от случаите. От 1/3 до 2/3 от децата, върху които е упражнявано насилие, имат майки, които също са жертва на насилие или малтретирани от партньора. Освен това, ако майката е подложена на насилие или малтретиране, рискът и детето да пострада нараства между 6 и 15 пъти.

Физическото насилие като „метод за възпитание“

Според доклад на УНИЦЕФ „Едно познато лице: Насилието в живота на децата и подрастващите“ близо 3 от всеки 4 деца, на възратс от две до четири години, редовно са подложени на възпитание с насилие. Възпитанието чрез насилие има своите културни, религиозни, социални и лични аспекти. То най-често включва: щипане, дърпане за ухото, шамари, разтърсване, дърпане на косата, подлагане на прекомерно физическо натоварване, заключване в тесни пространства, лишаване от достъп до тоалетна и др.


Няма нито едно литературно или експериментално доказателство, което да подкрепя физическото наказание като метод за възпитание. Шамарите са много по-неефективни, от това да отстраните детето от игра за няколко минути.
 

Библиография:

1.Unicef Bulgaria

https://www.unicef.org/bulgaria/media/10236/file

2.Physical Child Abuse, Updated: Apr 24, 2017 
Author: Angelo P Giardino, MD, MPH, PhD; Chief Editor: Caroly Pataki, MD