Децата - жертва на насилие, могат да изпитват физически неразположения, които да подскажат на учителите или родителите за тормоз над тях. При тези деца често се наблюдава отказ да споделят за проблема, съобщава мащабно проучване.
 
Екипът разглежда 30 други проучвания, в които общо влизат 220 000 деца в училищна възраст от 14 различни страни. 
 
Анализът на всички тези данни сочи, че децата, които са жертва на насилие, са два пъти по-склони да съобщават, че са болни или че не се чувстват добре, в сравнение с тези, при които няма насилие.
 
Сред най-често срещаните симптоми са: болка в стомаха, главата, гърба, врата или рамената. Те изпитват още затруднения при дишане, гадене, диария, скованост в мускулите, чувстват се замаяни, възможно е среднощно напикаване. 
 
В превод, данните ни „казват“, че всяко физическо неразположение, за което няма обяснение, може да бъде считано за симптом на насилие при децата. Това обяснява авторът на проучването - Джанлука Джини, асистент професор по психология на развитието в Университета в Падуа, Италия. 
 
Кога обаче главоболието е просто главоболие и кога то е зов за помощ? Специалистите съветват да се задават правилните въпроси и да се обръща повече внимание на детето като цяло. 
 
Джини напомня, че децата рядко се отпускат да говорят за преживяванията, свързани с насилие. От друга страна, ако ги питаме дали се чувстват защитени и в безопасност в училище, може да ги предразположим да споделят. 
NEWS_MORE_BOX
 
Важно е също така да се обръща внимание и на честотата на оплакванията, които има детето. Много от децата отказват да ходят на училище. Замислете се кога се появяват главоболието и болките в стомаха – преди началото на учебния ден, а след това магически отшумява? Тормозените деца също така може да са депресирани или просто да се държат по начин, нетипичен за тях. 
 
Според Мерлин Снайдер от Университета в Южна Каролина най-важно е да наблюдаваме детето, да намираме време да говорим с него, да му задаваме въпроси като „Как мина денят ти?“, „С кого обядва днес?“
 
Подобна тактика би подействала с по-малките деца. При по-големите обаче задачата значително се затруднява. Те трябва да се наблюдават... с кого дружат, дали се притесняват да вдигнат телефона или прочетат поредния есемес.