Parvovirus B1 е ДНК-вирус, който причиниява петата болест - erythema infectiosum. Разгарът на парвовирусните инфекции е основно през късна зима и ранна пролет. Инкубационният период е от 4 до 14 дни. Боледуват основно деца между 5- и 15-годишна възраст, като повечето развиват траен имунитет.

 

Какви са симптомите?


  • Температура;
  • Главоболие;
  • Отпадналост и мускулни болки;
  • По-рядко кашлица, течащ нос, болки по ставите;
  • След 4 до 14 дни от първите оплаквания се появява харктерен силно червен обрив по лицето, сякаш детето е “ударено с шамар”. Впоследстиве може да се появи и втори обрив, които засяга тялото, той може да изглежда като дантелен шаблон по гърба, ръцете, дупето и гърдите.
  • Обривът може да се появява и изчезва периодично, основно при прегряване в продължение на седмици наред. След появата на обрива, останалите оплаквания отшумяват и детето вече не е заразно.

Съществува т.нар. асимптомно носителство - човек може да е заразен и да разпространява инфекцията, без да има никакви оплаквания.


Наблюдава се по-тежко протичане при пациенти със сърповидно-клетъчна анемия и някои други хематологични заболявания, както и такива с компрометиран имунитет.

 

Какви са възможните усложнения?

Има единични описани случаи на енцефалопатия.


При пациенти с подлежащи хематологични заболявания, засягащи червения кръвен ред(сърповидноклетъчна анемия, таласемия и др.) еритема инфекциозум може да се предшества от апластични кризи. Това се дължи на временното блокиране на еритропоезата.


Бременните са особено чувствителна група, заразяването с Парвовирус В19, има вертикално предаване и може да причини спонтанен аборт или развитието на тежка анемия и остра сърдечна недостатъчност които да доведат до хидропс.

 

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата обикновено се поставя клинично възоснова на анамнезата и характерния обрив.


Откриването на вируса с помощта на PCR, се налага при персистираща парвовирусна инфекция, наличие на транзиторни апластични кризи или при новородени, при които често липсва антителен отговор.


Антитела, могат да се докажат с помощта на имунофлуоресцентен анализ или ELISA. IgM-антителата се откриват от 3-ти ден на обрива са налични за около 2-3 месеца. IgG се образуват след 7-мия ден от появата на обрива и могат да се открият с години след това.

 

Инкубационен и контагиозен период

  • Инубационният период - средно между 4 и 14 дни, максимум до 21дни;
  • Контагиозен период - до появата на специфичния обрив;
  • Епидемии избухват в края на зимата и началото на пролетта;

 

Как се разпространява?

  • По въздушно-капков път - пренася се чрез по-големи капки, които се отделят при кихане, кашляне и говор. Обхвата на разпространение е средно около 2 метра и те не остават във въздуха. Заразяването става когато попаднат или бъдат втрити в лигавиците на очи, нос и уста.
  • Кръвен път - рядко срещано;
  • Вътреутробно, плодът може да бъде заразен от майката;

Как да контролираме разпространението?

  • Спазвайте добра хигиена на ръцете, измивайте старателно;
  • Дезинфекция на предмети, с които е било в контакт болното дете - играчки и повърхности;
  • Незабавно изхвърляне на замърсените носни кърпички;

Каква е ролята на родители, детегледачи, учители?

Ако детето Ви е с диагноза еритема инфекциозум, трябва да уведомите персонала на детското заведение, което посещава, за да се предприемат съответните хигиенни мерки и да се следи за появата на подобни симптоми сред останалите деца и персонал.


Уязвимите бременни детегледачи/учители или майки на останалите контактни деца, трябва старателно да почистват ръцете си и спазват съответните мерки за предпазване от заразяване, поради високия риск за плода.


Всички трябва да насочат усилия към установяването на хигиенни навици у дацата - да поставят лакът пред лицето при кихане и кашляне; да се използват носни кърпички, които се изхвърлят веднага след употреба. да си мият редовно ръцете, особено след кихане и кашляне.

 

Какво е лечението?

При здрави деца, заболяването има сравнително леко протичане и не се налага специфично лечение. При имуносупресирани пациенти с персистираща парвовирусна инфекция, може да се влее имуноглобулин. За всички бременни с доказана инфекция се налага ежемесечно ултразвуково проследяване за развитие на усложнения.