Енуреза се означава като неволево изпускане по малка нужда по време на сън при деца, които вече имат изграден волеви контрол върху уринирането. Тя бива два вида – енурезис ноктурна (нощтна) по време на нощния сън и енурезис диурна (дневна) по време на обедния сън.

 

1. Кога изпускането по малка нужда се превръща в патологично?


Авторите имат различно мнение по отношение възрастта, след която нощното напикаване се приема за патологично, но повечето приемат четвъртата година.

 

Според проучване, извършено в Германия, всяко пето дете на 5-годишна възраст и всяко десето дете на 7-годиншна възраст се подмокря през нощта.

 

По отношение броя на напикаванията също съществуват различия, но според повечето автори е достатъчно едно напикаване месечно в продължение на няколко месеца, за да се постави диагнозата.

 

Енурезата може да възникне след различен период от време, при който не е имало подмокряне нощем или да персистира от кърмаческа възраст, без да е имало светъл период. В някои случаи тя може да бъде резултат от друго подлежащо заболяване. Тогава се означава като вторична.

 

2. Как се поставя диагнозата?

Необходимо е снемане на подробна анамнеза по отношение обстоятелствата, около които е възникнало нощното напикаване. След това се пристъпва към прегледа, при който трябва да се извърши щателен оглед на аногениталната област и изследване сетивността в перианалната област.

 

Нужно е да се определи съотношението между количеството на отделената урина през деня и през нощта. Обикновено нощната диуреза не надвишава 25-30% от общата.

 

С помощта на параклинични изследвания е необходимо да се изключат органични заболявания, като уроинфекция, диабет, хронично бъбречно заболяване, аномалии в развитието на отделителната система.

 

3.Какви са причините?

Като най-честа причина за развитието на първично нощно напикаване (без подлежаща органична причина) се приема нарушеният денонощен ритъм на производство на антидиуретичен хормон (АДХ). Физиологично той се секретира от хипофизата и предизвиква намаляване на производството на урина от бъбреците. При децата ритъмът му на синтез показва денонощни колебания. Стабилизирането на ритъма при различните деца отнема различно време. Тук известна роля оказват някои генетични фактори, които се унаследяват от родителите.

 

Най-често засегнати от енуреза са децата, които през нощта спят дълбоко и непробудно. Често те не се събуждат при сигнал от мозъка, че пикочният мехур е пълен, при което настъпва неволево изпускане в резултат от препълването и преразтягането на стената му.

NEWS_MORE_BOX

 

4. Какво можем да направим?

Ако детето е навършило 5-годишна възраст, е желателно да посетите лекар, за да се изключи органична причина за състоянието. При откриването на такава е необходимо извършване на лечение на основното заболяване.

 

Много често обаче такава причина не може да бъде открита. В тези случаи е особено важно родителите да проявят търпение и да не се оказва психически натиск върху детето. Обикновено с течение на времето това състояние отшумява.

 

В някои случаи помага ограничаване прекомерния прием на течности след вечерното нахранване.

 

Понякога е от ползва консумацията на вечерен чай от копър, лавандула, липа, маточина, последвана от топла вана на крачетата и масаж на бедрата и слабинната област с масло от жълт кантарион.

 

По-рядко се налага медикаментозно лечение с дезмопресин, който е синтетичен аналог на антидиуретичния хормон. Използва се за регулация на нарушения денонощен ритъм на хормона и се прилага по схема.

 

При по-тежките случаи се изполват алармиращи панталони и постелки, които издават сигнал при намокряне. Те имат за цел да приучат мозъка да разпознава кога пикочният мехур е пълен, така че да се избегне неволевото изпускане.